Интервю на Лили Друмева-О‘Райли
Времето на пандемия налага много стрес върху личния ни живот и бизнес. Този път реших да интервюирам водещ американски ИТ/технологичен предприемачи и инвеститор по темата.
Майкъл Марвин е познат като една от ключовите фигури в развитието на Технологичната долина („Tech Valley“) – алтернативата на Силициевата долина на Източното крайбрежие. Той активно участва в създаването и разрастването на повече от 100 технологични компании и инвестира в много от тях през последните 30 години. Той е основател и изпълнителен директор на стартираща компания, която става публична 7 години по-късно и бива продадена на компания от „Fortune 500“. Също така, той е съветник към инвестиционен фонд с капитал от $1.4 млрд. и е член на борда. Основава и подпомага управлението на фонд за начален рисков капитал, който инвестира от $ 10 000 до $ 100 000 в стартиращи компании в радиус от 60 мили около престижни университети, като Политехнически институт „Ранселар“. През цялата си кариера Майк е бил главен изпълнителен директор, председател на борд, член на борд, съветник и / или инвеститор в редица технологични компании, намиращи се в Ню Йорк, Флорида, Вирджиния, Кънектикът и Канада. Майкъл Марвин е един от ключовите ментори на фондация „Български център по предприемачество“. Той посещава България няколко пъти и изнася лекции в няколко университета, участва в семинари и конференции за ИТ и иновации. Фокусът му пада върху развиването на успешни стартиращи компании и създаването на революционни начинания.
Как е животът ти сега по време на COVID-19? Как се справяш с изолацията? Как се пазиш? Каква е стратегията ти за оцеляване?
Имам голямото щастие да работя от домашния си офис през последните 13 години. Вече разполагах с всички консумативи, комуникационни технологии, оборудване и пространство, които ми бяха необходими за тези трудни времена. Голямата разлика е, че не мога да пътувам до всички компании и организации, с които работя. Например, през май планирах да прекарам две седмици в България. На човек му омръзват всички тези видеоконференции и те в най-добрия случай са ефективни на 70% колкото срещи на живо. Независимо от това, аз съм далеч по-добре от тези, които трябва да бъдат в магазини, във фабрики, класни стаи и лаборатории. Изпитвам голяма съпричастност към мнозинството от населението на света. Имам и предимството, че ми е позволено да излизам навън. Имам много колеги, роднини и приятели, които са затворени в своите апартаменти или къщи. Мога да се разхождам рано всяка сутрин, което за мен е безценно и наложително, за мога да продължа да работя продуктивно през останалата част от деня. През последния месец съм бил в колата си само 3 пъти. Когато все пак изляза, нося маска и, когато се върна, се къпя и почиствам всякакви повърхности, които може да са били заразени. В този момент ние почти нищо не знаем за тази пандемия. Предполагам, че в даден момент всички ще бъдем изложени на вируса. Целта ми е да бъда последният, който ще се зарази с вируса, с надеждата, че дотогава ще знаем достатъчно, за да можем да лекуваме всички с най-добрите практики.
Като се има предвид опитът ти в консултирането на повече от 100 стартиращи компании, откакто си спомогнал за създаването на Технологичната долина (Ню Йоркския еквивалент на Силициевата долина), какви съвети можеш да предложиш на основателите на стартиращи компании в този период на неочаквани предизвикателства покрай стартирането на бизнес по време на коронавирусната пандемия?
Това е много труден въпрос в много труден момент. Всяка стартираща компания е уникална и има свой собствен набор от проблеми. Като цяло компаниите, стартиращи най-ранния си етап, са в най-добрата ситуация. Те все още разработват своя продукт или услуга. Те имат много нисък паричен поток и са свикнали да живеят в режим на препитание. Стартиращите компании, които са готови да започнат работа, са най-уязвими. Те са направили цялата инвестиция от време и ресурси и сега трябва да започнат да продават. В свят на COVID-19 това може да не е възможно. Необходимостта да се преоборудват на този етап с толкова много вече похарчени ресурси и подготвено за изпълнение заплащане ги прави силно уязвими и е вероятно да се нуждаят от повече капитал в момент, в който е по-малко наличен. Стартиращите компании, които са на по-късен етап и вече реализират доходи, могат да са в опасност точно толкова, колкото и тези, които току-що описах, а може и да имат достатъчно късмет да произвеждат продукти, които да се търсят в този нов свят. Работя с една компания, която току-що започна да продава външно почистване с дронове на хотели и офис сгради. Пазарът изчезна за минута, когато вирусът COVID-19 удари. Сега те се преориентират, за да предлагат услуги за почистване и дезинфекция на големи вътрешни и външни помещения със специални течности за почистване. Това е видът творческо преориентиране, което стартиращите компании трябва да постигнат, за да оцелеят.
Тъй като капитализмът се определя като „ръководен от пазара“ вместо като „ръководен от продукта“, на каква метрика препоръчваш новите компании да се фокусират, когато в крайна сметка излезем от тази пандемия и се върнем към „нова нормална“ реалност?
Вярвам, че важат същите стойности и показатели. Единственото, което се е променило, е средата. Ще има множество нови възможности, които ще бъдат създадени от променящата се среда. Това е било валидно винаги. И ще има редица възможности, които по онова време са изглеждали добри, а вече не са.
Как директивите за стоене вкъщи са увеличили важността от развитие на електронна търговия от страна на новостартиращите компании, за да достигнат клиентите си?
Не бе нужно да си останем вкъщи, за да разберат стартиращите компании важността от електронна търговия. Всеки оцелял има компонент за електронна търговия към бизнес плана си. Дори стартиращи компании, които не използват електронна търговия, са се замисляли дълго и упорито защо тя не е важен компонент. Компаниите, които разширяват своята електронна търговия, за да включва услуги за вземане и доставка, като че ли са далеч по-добри от тези, които не го правят.
Кои индустрии смяташ, че ще са най-повлияни от пандемията, както положително, така и отрицателно?
Има много хора, които са много по-квалифицирани да отговорят на този въпрос. Но също така е важно да се постави времева линия на отговора. Най-добрият отговор по време на пандемията може би е това, че за момента няма отговор. Трябва да се изчака. Например, хранителните магазини са забелязали значително увеличение на бизнеса през последните 2 месеца. Но съм говорил с някои хора, които казват: „Когато всичко свърши, никога повече няма да се храня у дома“. Това беше донякъде на шега, но трябва да изработите своето предлагане така, че да удовлетворите не само текущото търсене, но и трайното. Компанията за дронове, която споменах по-рано, вероятно няма да получи по-голямата част от приходите си от дезинфекция, след като кризата приключи. Екстериорите на търговски сгради отново ще бъдат пазар.
Мислиш ли, че толкова продължителното ограничение за стоене вкъщи, евентуално съкращенията и фалитите, ще мотивира повече хора да станат предприемачи и да започнат собствени бизнеси / да работят за себе си?
Стресовите ситуации влияят на хората по различни начини. Мисля, че някои хора никога повече няма да искат да разчитат на никой друг, но други веднага ще потърсят най-стабилното и сигурно място, което могат да намерят в голяма организация, и ще се надяват, че никога повече няма да се сблъскат с тази ситуация. Истинската ми надежда е, че всички ще научат колко е важно да имат спестени пари и няма да се чувстват задължени да харчат всичко, което печелят. В САЩ 70 процента от БВП са потребителски разходи. Мисля, че това е твърде високо. Трябва да пестим много повече, за да имаме повече гъвкавост при големите избори, които правим през целия си живот.
Какъв ще бъде животът след COVID-19? Хората ще се страхуват ли да социализират? Повечето дейности онлайн ли ще се случват?
Сигурен съм, че някои отрасли и някои хора ще бъдат променени завинаги от пандемията, но очаквам хората да се върнат към предпандемичното поведение, макар че може да отнеме много време. Хората са социални животни. Те ще искат да имат физически контакт с други хора. Трудно е да се види разширение на зеница онлайн. Трудно е да докосваш плътта и да четеш езика на тялото, ако само гледаш екран или холограма. Хората могат по цял ден да си правят срещи на живо. Хората са способни на конференции по цяла седмица. Ще бъда шокиран, ако станем специалисти в правенето на същото онлайн.
Recent Comments