Женя Лазарова е психолог и невроучен, с докторска степен по когнитивни невронауки от Оксфорд. Работила е в най-голямата консултантска фирма в света, Делойт, в сферата на бизнес стратегията и развиването на обществени политики. Притежава преподавателски опит в България и чужбина. При завръщането си в България създава лабораторията за приложни невронауки Neuroeconomics Labs. В нея изследва потребителското преживяване, комуникационни и образователни материали в реално време, с биометрична апаратура. От няколко години, работи активно в сферата на образованието и социално-емоционалното развитие, а в момента пише книга по темата, която е насочена към родители и учители.
В началото на ноември 2024 г, се състояха среши между г-жа Лазарова и г-н Лари Бийл, с цел партньорство при бъдещи проекти на фондация „Български център по предприемачество“. Директорът на фондацията, г-жа Лили Друмева-О‘Райли, направи кратко интервю и зададе следните въпроси:
Първият ми въпрос е, какъв е вашият background, Защо се насочихте към психологията и защо се върнахте в България?
Аз напуснах България малко след Виденовата зима и тогава беше актуално всички да учат икономика. Но аз знаех, че психологията е моето призвание, винаги съм имала интерес към това какво ни прави хора. Академичният ми път се е водил винаги от този въпрос.
Направих преход към корпоративна кариера, защото исках да виждам резултатите от работата си в реалния живот и установих, че бизнесът е най-прекият път към това. А консултантската работа е невероятен бизнес учител, тъй като в нея се учиш да анализираш, да формулираш стратегически решения и да разработваш оптимизации. Учиш се и да управляваш проекти. В Лондон съм консултирала някои от най-големите компании в света – като Microsoft, Sony и др, а последният голям проект, който управлявах, беше в 11 държави.
Психологията е от огромна помощ в бизнеса и тази комбинация се оказа много успешна за мен както в Делойт, така и след това. Връщайки се в България, станах предприемач и създадох първата за България лаборатория за приложни невронауки. Това ми позволи да приложа и да продължа да надграждам и научния, и бизнес опита си. Върнах се, защото исках да създавам стойност тук. Вярвам, че в България също можем да правим и бизнес, и наука на световно ниво. Научните проекти на моята лаборатория, като проекта ни за екообразование с Националния Доверителен Екофонд, се публикуват на престижни международни форуми. Конкретният проект проучваше как да се комуникира темата за климата и опазването на околната среда по ефективен и мотивиращ начин за различните възрасти деца и родители.
Разкажете малко за науката, с която се занимавате, невронауката? Каква е връзката между поведението и мозъка, биологията? Какви са проблемите които възникват? Защо?
Невронауките изучават как нашата биология и физиология определят поведението ни, възприятията и мислите ни, изобщо начина, по който взаимодействаме със света. Психологията разбира се, която изучава поведението ни, е пряко свързана с невронауките и се изучава до голяма степен със същите научни методи. Големите предизвикателства са свързани с разработването на нови технологии за изучаване на работата на мозъка, а защо не и отделни неврони, в реално време.
Моята докторска работа беше върху това как мозъкът формира ново знание – това са механизми, които вече би трябвало да бъдат заложени в образованието ни. Ние вече знаем какво е необходимо на човешкия мозък, за да формира интуитивно и трайно знание, но продължаваме да караме децата в училище да зубрят дефиниции и термини и да преписват думи по 10 часа дневно… Като цяло, един от големите проблеми на психологията и невронауките, за който аз ежедневно търся решения, е как да приложим откритията им за подобряване на живота ни. Тъй като те се занимават с човека, те са приложими буквално във всички сфери на човешкия живот и последните 20-30 години се направиха такива огромни открития, че и подобренията от тях биха могли да бъдат качествен скок.
Да поговорим за поведенческата икономика, която вие преподавате. Как хората взимат решения в реалния свят и какво им влияе?
Поведенческата икономика е по същество психология на взимането на решения. Думичката икономика присъства, защото толкова много от нашите решения в днешния свят имат икономическо измерение. Според икономиката, ние взимаме решения като компютри – имаме малък калкулатор в главата си, който пресмята точно кое е изгодно и правилно за нас. В реалност обаче ние взимаме много от решенията си ирационално, особено когато разполагаме с непълна информация. Финансовата криза от 2008г ясно демонстрира това като срина математическите модели на икономистите, върху които бяха структурирани финансовите инструменти тогава.
Неслучайно вече имаме две Нобелови награди за икономика, връчени на психолози, работещи в сферата на поведенческата икономика. Те изучават субективните фактори, които влияят върху решенията ни, които определят за кого ще гласуваме, какво ще си купим, кои политики ще се възприемат по-лесно и ще бъдат ефективни, как можем да подтикнем хората да ползват ток и вода по-икономично или да се включат в програма за донорство на органи и хиляди други решения, които определят качеството на личния и обществения ни живот.
Как влияят външните фактори като: финансовата криза през 2008 година, инфлацията, военните конфликти?
Кризисните събития влияят много значимо на човешкото поведение. Вероятно сте чували за Ейбрахам Маслоу и неговата пирамида на човешките потребности. Той смятал, че хората могат да се групират според своята мотивация на две групи – едната, която е движена от страх и инстинкт за оцеляване, и другата, която е движена от желанието за растеж и алтруизъм. Това е доста крайна гледна точка, но пирамидата на Маслоу може да се разглежда като един спектър, в който това са двете крайности. И винаги, когато се случат големи кризисни събития, те придвижват голяма част от хората към по-примитивния край на спектъра – и тези хора започват да действат, мотивирани от страха за собственото си оцеляване. В момента, за жалост, наблюдаваме точно това, допълнително подклаждано от други фактори.
Да поговорим за предприемачеството. Какви умения трябва да притежава човек за да стане предприемач? Те учат ли се или са даденост? Или и двете?
Този въпрос е свързан с определени социално-емоционални и когнитивни умения, както и определена опитност, които могат да се придобият. Разбира се, много по-лесно е да ги придобием в детска възраст, отколкото по-късно.
Преди време имахме проект, в който проучвахме успешни хора от различни професии и установихме две интересни неща: първо, предприемаческите умения са предпоставка за успех дори в традиционни професии като право и медицина, където човек също може да бъде новатор. И второ, всички от проучваната група хора, бяха имали възможност да започнат развиването на предприемачески умения в детска възраст. Ричард Брансън например е продавал коледни елхи още на 10-годишна възраст, а Барак Обама e станал пряк свидетел на програмите за микрокредитиране на семейно предприемачество, които майка му е развивала в бедни райони на Индонезия.
В резултат на проекта формулирахме 50 предприемачески урока, които някой ден се надявам да видят бял свят като истинско предприемаческо образование за деца. Защо е важно да се учат в детска възраст? Защото социално-емоционалните аспекти стават част от нашата личност и в по-късна възраст много трудно се променят. Такива са например увереността в собствените способности, адаптивността, любознателността и стремежът да се търсят решения, умението да се учиш от грешките си и така нататък.
Наскоро Илон Мъск направи експеримент с имплантирането на чип в мозък на човек. Как гледате на това, има ли бъдеще, сериозно ли е? Ще станем ли свидетели на бъдещи киборги?
От научна гледна точка си позволявам да остана леко скептична към експериментите на Нюралинк, компанията на Илън Мъск, която се занимава с това. За момента, те се фокусират върху чипове, които позволяват на обездвижени пациенти да контролират с мисъл обекти на екран, като за имплантиране на чипа се прави двусантиметрова дупка в черепа. От етична гледна точка, такива инвазивни технологии не биха били допуснати при здрави хора, макар че според мен това е дългосрочната цел на Мъск. Не мисля, че скоро ще имаме хора киборги. Има неинвазивни технологии, които също позволяват контрола на обекти с мисъл, макар и с малко по-ниска прецизност. От друга страна, възможно е политическият климат в САЩ да даде повече свобода на Нюралинк в бъдеще и те да успеят да разработят технологии, които остават етично недостъпни за научната общност.
И за финал, кажете няколко думи за вашата книга. На каква тема пишете, защо? На кого ще бъде полезно и тя?
От доста време вече пиша академична книга за социално-емоционалното съзряване, като процес на развитието. Книгата е на общодостъпен език, макар и научно обоснована, и е ориентирана към родители и учители, както и към хора, които искат да инвестират в собственото си личностно развитие.
Целта на книгата е да представи една съвременна, систематична рамка за подкрепа на социално-емоционалното развитие в семейната и образователната среда. Вярвам, че в бъдещия свят на високи технологии и изкуствен интелект, човешките умения ще стават все по-ценни и че е важно да ги култивираме целенасочено. Хората ще продължат да развиват и оперират технологиите на бъдещето и трябва да бъдат етично подготвени за това.
Recent Comments