Интервю на Лили Друмева-О‘Райли
Светът е спрял в очакване на откриването на лекарство срещу COVID-19. Надеждите са, че то ще дойде от държави като САЩ, Германия, Великобритания, Япония, Израел и др. Някои от водещите фармацевтични компании в САЩ вече тестват различни медикаменти и провеждат клинични проучвания. По този въпрос разговарях с Майкъл Бигъм, бивш вицепрезидент на „Gilead Sciences“.
Г-н Бигъм, има ли шанс в скоро време да бъде създадено лекарство срещу коронавируса?
Много се знае вече за този корона вирус, SARS-CoV-2, и още много неща се научават в реално време. Смята се, че този вирус е причината за инфекцията COVID-19. В момента се оценяват няколко потенциални лечения с още много предстоящи. Рано е да се каже какво може или не може да работи. Вероятно е някои комбинации от лечения да са най-ефективни, както видяхме при други вирусни инфекции, например тройната терапия, използвана за лечение на СПИН. А някои лечения могат да действат само в началото на инфекцията, докато други се надяваме да работят дори при тежки инфекции. Просто още не знаем.
През следващите месеци трябва да чуем за ранните клинични данни от няколко потенциални лечения . Едно от по-обещаващите потенциални лечения е Remdesivir, лекарство, което се разработва от моята бивша компания, „Gilead Sciences“. Тя е насочена към ензим, наречен РНК полимераза, който се използва от много вируси за размножаване. Има публикувани данни, които предполагат, че работи срещу други коронавируси, но тези тестове са били само в лабораторни съдове. Първите клинични данни трябва да станат достъпни някъде този месец.
Можете да посетите COVID-19 ClinicalTrials.gov в интернет, за да видите резюме на подробния списък лечения, които са в процес на активно разглеждане.
Основната цел на повечето лечения за вирусни инфекции включва спиране на размножаването на вируса. Това има две основни предимства: първо, това дава възможност на имунната система да неутрализира вируса по-лесно, тъй като има по-малко вируси, които да атакува. Второ, намалява вероятността вирусът да мутира във времето в потенциално по-опасна форма.
Какви проучвания се правят в компаниите, в които сте работил през годините?
Моята бивша компания, „Gilead Sciences“, разработва едно от най-обещаващите потенциални лечения, Remdesivir, споменато по-горе. Много други лечения / схеми на лечение, които се оценяват или скоро ще бъдат оценени, могат да се видят на уебсайта, споменат по-горе.
Едно от предизвикателствата при всяка вирусна инфекция, като COVID-19, е потенциалът на пациентите да развият вторични бактериални инфекции. Досегашните данни сочат, че пациентите с COVID-19, които също развиват вторични бактериални инфекции, страдат от по-високи нива както на заболеваемост, така и на смъртност. Моята настояща компания, „Paratek Pharmaceuticals“, разработи широкоспектърен антибиотик, одобрен в САЩ за лечение на бактериална пневмония. Лекарството се нарича „NUZYRA“. Вярваме, че той може да играе активна роля при лечението на вторичните инфекции, които могат да съпътстват инфекции с COVID-19.
Колко далеч сме от разработването на ваксина?
Вероятно най-бързият и безопасен начин нашите общности да развият „стаден имунитет“ е безопасна и ефективна ваксина. Д-р Антъни Фаучи, директор на Националния институт за алергии и инфекциозни заболявания на САЩ, нарече разработването на ваксина срещу COVID-19 „спешен приоритет за общественото здраве“. Няколко потенциални ваксини са в процес на активно разработване. „J + J“ наскоро обявиха плановете си да започнат клинични изпитвания на потенциална ваксина тази есен. „Pfizer“ обяви, че планира да започне клинични проучвания на потенциална ваксина през следващите няколко седмици. Националният институт по здравеопазване на САЩ, работещ с „Moderna Inc.“, вече е започнал клинично проучване, фаза 1, с потенциална ваксина.
Разработването на безопасна и ефективна ваксина ще отнеме време, но изглежда, че както индустрията, така и регулаторите работят в тандем, за да направят процеса възможно най-ефективен. Чувството за неотложност е истинско. Точният момент, в който вече ще имаме ваксина на разположение, е трудно да се предвиди днес, тъй като нямаме данни какво може или не може да работи. Ако една или повече от разработените ваксини скоро демонстрират подходяща безопасност и ефикасност, е възможно ваксината / ваксините да бъдат налични още през първата половина на 2021 г.
Производството на необходимия голям брой ваксини е второто предизвикателство. Може да се очаква, че първите налични ваксини вероятно ще бъдат приоритет за доставчиците на здравни грижи и тези, за които рискът от развитие на тежка инфекция е висок. Но несъмнено се правят усилия производството на големи количества ваксини да се осигури възможно най-скоро.
Появиха се вече най-различни медикаменти, които облекчават симптомите при COVID-19 – лекарства на основата на хинина, които действат срещу малария; антибиотик азитромицин, който добре се бори с пневмонията; ваксина срещу туберкулоза, която създава допълнителен имунитет; различни хранителни добавки, като джинджифил. Можете ли да коментирате тези варианти за лечение или трябва да се мисли за друга посока?
Научните и клиничните общности трябва да проучват паралелно много направления, за да намерят „какво работи“. Има известна обосновка за споменатите подходи, но без подходящи клинични проучвания не може да се знае окончателно какво работи или не работи.
Колко опасен е наистина COVID-19? Струва ми се, че има много разнопосочни мнения и неизвестен досега фактор. Защо, например, някои хора се разболяват, други – не, някои имат тежки симптоми, други – съвсем леки, като че ли нещо убягва на учените?
Това е „нов“ вирус; предстои да научим много. Изглежда, че причинява симптоми, подобни на лоша настинка (обикновено причинена от по-малко смъртоносни щамове коронавируси) и на грип. Също така става ясно, че този вирус се установява дълбоко в белите дробове, за разлика от грипа, който обикновено се установява по-високо в белите дробове. Нарастват и доказателствата, че този вирус може да има сърдечно-съдово влияние, което обикновено не се наблюдава при други вирусни инфекции. Като цяло, понастоящем се смята, че хората над 60-годишна възраст и тези с предшестваща съпътстваща болест са тези с най-висок риск. Към днешна дата смъртните случаи са концентрирани в тези групи, макар и да присъстват в други.
Много сектори в икономиката са абсолютно блокирани, докато някои, например фармацевтичната индустрия, са във възход. Хората се запасяват с лекарства, а цените на някои от тях скочиха драстично. Как виждате развитието на фармацевтичните компании в контекста на кризата и след нея? Как те могат да бъдат по-полезни на хората?
Разработването на лекарства и ваксини са сложни, отнемащи време дейности, които обикновено изискват много години научноизследователска и развойна дейност. Процентът неуспехи е висок, а разходите за развойна дейност са значителни. Производството на лекарство или ваксина е еднакво сложно, времеемко и скъпо. Ускоряването на тези процеси е трудно.
Пандемиите представляват уникално предизвикателство, тъй като често са трудни за предвиждане с точност. Най-доброто „лечение“ е ранното улавяне; за да се хване на време всяка потенциална пандемия и да се изолира. Превенцията е най-доброто „лекарство“.
Важно е също така да се създадат значителни запаси от защитни съоръжения, като маски, болнични рокли и ръкавици, както и да се натрупа цялото жизненоважно оборудване, което вероятно ще бъде необходимо във всяка една пандемия, като например респиратори.
Разработването на подходящи лечения и ваксини за пандемия отнема повече време, защото първо трябва да се идентифицира и характеризира инфекциозният причинител. Създаването на запаси от лекарства, които е най-вероятно да са необходими при всяка пандемия, също има смисъл: антибиотици; противовъзпалителни средства; обезболяващи, например. Това ще помогне за облекчаване на недостига, който може да възникне в противен случай, както и да се сведе до минимум изкушението за някои да „трупат“.
Как виждате живота след COVID-19? Какво може да научим от тази криза, какви изводи можем да си направим?
Имаме щастието, че този вирус не е по-смъртоносен, отколкото е; в противен случай тази пандемия би била много по-лоша. Така нареченият испански грип от 1918-20 г. е по-смъртоносен (препоръчвам книгата „Големият грип“, която добре описва тази пандемия). А големите епидемии, причинени от бактериални инфекции през средните векове, са били още по-смъртоносни, като оценките на смъртността достигат до 50%. Но това не намалява човешката трагедия, която се разгръща около нас в момента.
Трябва да се въведат процеси, които да подобрят ранното откриване и изолиране на потенциални пандемии.
Процесите, чрез които обществата прилагат „подслон у дома“ и карантините, трябва да бъдат по-добре съобщавани между общностите за бързо приемане. Практики като „мокрите“ пазари в Азия трябва да бъдат премахнати; те са перфектни места за развъждане на бъдещи пандемии. А обществата трябва да складират тези артикули, които най-вероятно ще бъдат използвани във всяка пандемия, за да се подобрят първоначалните реакции, да се защитят нашите доставчици на здравни услуги и да се възпрепятства „трупането“.
Нашата „глобална“ икономика предоставя уникални възможности на пандемията да се разпространява и да го прави бързо. Ще се появят още повече такива възможности, ако не сме по-старателни и по-добре подготвени.
В крайна сметка животът ще се върне към нещо много подобно на „нормалното“, което преживяхме преди тази пандемия. Ще ни отнеме време обаче да се почувстваме комфортно отново да сме около другите. Възможно е и да не е приложимо в никакъв реален мащаб, докато не е налице лечение, което да предотврати или излекува сериозно заболяване от инфекцията. Безопасната и ефективна ваксина е най-добрият вариант. След като се почувстваме „сигурни“, бих очаквал, че активно ще се върнем към вродения си модел: ние сме много „социален“ вид.
Г-н Бигъм, благодаря за това интервю, желая Ви успех!
Майкъл Бигъм е заемал ръководни позиции в някои от най-големите фармацевтични компании и е разработвал медикаменти за борба с рака, както и някои от най-модерните и силни антибиотици. Той е истински гуру във фармацевтичната индустрия и медицина, развиваща се в САЩ. Той е и изключително успешен бизнесмен, предприемач и инвеститор.
Майкъл Ф. Бигъм е назначен за главен изпълнителен директор и председател на борда на директорите на „Paratek Pharmaceuticals“ през 2014 г. Има повече от 25 години опит в биофармацевтичната индустрия на старши водещи позиции. Понастоящем е член на борда на директорите на „InMediata“, където заема няколко директорски позиции през годините, включително и такива в „Avila Therapeutics“, „Magellan Biosciences“, „Portola Pharmaceuticals“, „Supernus Pharmaceuticals“, „Avedro“ и „Valeritas“.
Г-н Бигъм е бивш вицепредседател на „Corixa Corporation“, публично търгувана биотехнологична компания, и президент и главен изпълнителен директор на „Coulter Pharmaceuticals“, публично търгувана онкологична компания до сливането й с „Corixa“. Преди това той е един от първите служители в „Gilead Sciences“, където работи на няколко позиции, включително изпълнителен вицепрезидент по операциите и главен финансов директор. Г-н Бигъм получава своята академична степен, бакалавър на науките, от Университета на Вирджиния и се квалифицира като сертифициран експерт-счетоводител преди да завърши магистратурата си по бизнес администрация в Университет Станфорд.
Recent Comments