Интервю на Лили Друмева-О‘Райли
Пандемията от COVID-19 налага много стрес върху личния ни живот и бизнес. Този път реших да интервюирам двама автентични американски каубои, съпруг и съпруга, които живеят на ранчо в Аризона и отглеждат добитък. Те са и талантливи поети и писатели. Всяка година те представят своите песни и стихове на Международния каубойски събор в Елко, Невада. Ейми Окър и Гейл Стайгър посещават България през 2015 г. като част от шоуто „Каубои и индианци – в музика и стих” и изнасят представления в София, Банкя, Пловдив, Варна, Бургас и Кърджали. Те са поканени от Българския център по предприемачество – фондация в обществена полза, посветена на изграждането на мостове между културите и обмена на знания.
Какъв е животът ви сега по време на COVID-19? За много хора изолацията е голям проблем. Но за вас това е нормално, вие прекарвате много време сами, с добитъка, в пустинята. Как изглежда един типичен за вас ден?
Ейми: Ежедневното ни съществуване се е променило много малко. Намираме се на много голямо парче земя и работата ни ни поставя в контакт с други животински видове, различни от нашия. Тази година не сме наели помощ отвън и намаляваме до минимум пътуванията ни до града за пазаруване или взимане на пощата ни. Но така или иначе живеем на 40 мили от най-близкия галон бензин или галон мляко! Като двойка сме свикнали да разчитаме един на друг в работата и живота си.
Гейл: Ние сме на добро място за пандемия, защото най-близкият ни съсед на изток е на 3 мили, а на запад е на около 24 мили. Нашата работа включва местене на добитък из големи, груби, отдалечени пасища. Всеки ден събираме различно късче от земята и различна група добитък. Ние ги въртим между 7 различни пасища, за да позволим на всяко пасище да почива и да се възстановява след употреба. Няма начин да се работи с добитъка без коне. Яздим кон по цял ден, но всеки от нас има 2 или 3 различни коня, които използваме в различни дни, за да не се уморяват твърде много. Освен централния “щаб” имаме 4 лагера, така че не е нужно да яздим конете си твърде далеч. През лятото трябва да започваме рано през деня, преди да стане твърде горещо. Нашата рутина не се е променила много, освен че носим маски и ръкавици, когато трябва да ходим в града, за да купуваме храна и провизии. Притесняваме се за нашите възрастни близки и се опитваме да посетим тях, преди да се изложим на потенциална инфекция.
Как станехте каубои на ранчо? Що за работа е това? Какво правите през пролетта, лятото, есента, зимата? Какъв добитък гледате?
Ейми: Родена съм в семейство, което се занимава с добитък, и се омъжих за каубой на ранчо, когато бях на 19 години. След като отгледах децата си и се разведох, дойдох тук, за да бъда с Гейл, и избрах да работя като каубой, а не да работя в града. Отглеждането на храна е една честна професия за мен, един избор и подхранва моето писане по начини, които не мога изобщо да опиша. Ние спим на земята, готвейки на открит огън, 60-70 нощи в годината. Понякога повече. Ние винаги движим крави, въртим се от едно пасище до друго, за да сведем до минимум въздействието върху земята. Животът с холистична гледка е невероятен прозорец. Ние постоянно разглеждаме всяко мъничко растение, всяко животно под нашите грижи, прогнозата за времето, валежите, пазарите, интересите на собственика на ранчото, правителствените агенции с надзор, коня между коленете, човека, с когото спим, и човека, който язди до нас… това е голям пъзел, който непрекъснато се измества и променя.
Гейл: И дядо ми, и баща ми бяха в бизнеса с добитък и аз израснах около коне и говеда. Поех работата, която имам сега, през 1980 г. Мислех, че ще я работя, докато е забавно, и че после може би все още ще имам време да направя нещо от себе си. Все още е забавно и аз все още работя това. Вероятно вече е късно да правя нещо друго. През пролетта кравите раждат теленца. Ние продаваме телета от миналата година, които са отбити от майките им. Трябва да сме сигурни, че не отделяме майка от новото й бебе. Маркираме и ваксинираме телетата. През лятото трябва да се уверим, че има достатъчно вода за добитъка. Ако пасището изсъхне, трябва да се преместим там, където водата е повече. През есента ще продадем телетата, които през пролетта бяха твърде малки за отделяне. През зимата трябва да сме сигурни, че добитъкът има достатъчно протеинов блок, ако снегът покрие тревата. Нашите говеда са кръстоска между Барзона и Брангус. Породата Барзона е селектирана специално за този вид груб, скалист терен тук. Породата Брангус (Брама/Ангус) ражда черни теленца, които купувачите малко повече харесват от червените барзони.
През зимата имате време да сте креативни и да пишете стихове, песни и книги. Какво най-вече ви вдъхновява? Разкажете ни за творбите ви до момента. Ейми, написала си няколко романа, които са много успешни. Гейл, продуцент си на филм за живота на един каубой?
Ейми: Написала съм два романа и две творби на нехудожествената литература (есе). Пиша поезия почти eжедневно. Моето вдъхновение идва предимно от естествения свят, от времето, сезоните, растенията, животните, космоса и чудото на живота навсякъде около мен.
Гейл: Помогнах със създаването на документален филм за някои каубои, с които работех преди години, наречен „Ranch Album“, който беше доста широко разпространен. Мисля, че сме големи късметлии за това че живеем така, както живеем, и се опитвам да споделя това, по какъвто начин мога, чрез музика, поезия, видео, истории и т.н. Струва ми се най-малкото, което мога да направя…
В момента работите ли върху нови проекти? Разкажете ми за тях.
Ейми: Предала съм нов ръкопис, на име „Да пиеш дива вода“ („Drinking Wild Water“). Това е продължение на предходните ми нехудожествени произведения – „Полагащо се място“ („Rightful Place“) и „Обикновена кожа“ („Ordinary Skin“). Въпреки това, във време на пандемия и глобални промени, всички ние преглеждаме и преразглеждаме живота си. Това важи и за творческите начинания, така че се връщам към текущия ръкопис и актуализирам съдържанието, за да отразя този нов начин на виждане.
Гейл: Мисля, че мога да извадя още един-два музикални проекта от себе си. Един с авторски песни и един с кавъри, които ми се иска да бях написал, който искам да нарека „Хипи под прикритие“ („Undercover Hippy“).
Животът на каубоя понякога е самотен и изолиран. Но има и много положителни страни. Разкажете ни за тях.
Ейми: Ние разполагаме със знания, които много от жителите на града нямат. Знаем как да отглеждаме и берем храна. Знаем откъде идва храната ни. Не съм самотна, така че изолацията е благословия – творчески и духовно. Разбираме тишината. Ние се радваме на почва, а не на мръсотия. Намираме се на 50 000 декара, така че не се затваряме в малка кутия като апартамент или къща. Можем да движим телата си и да работим на открито. Имаме отношения с други животински видове, различни от нашия. Това е невероятна благословия и подарък.
Гейл: Работата с животни е страхотна. Те ви връщат това, което им давате. Всеки ден е различен и всеки ден навън разбираме какъв подарък е да живееш на тази невероятна планета.
Следите ли новините за COVID-19? Информацията е съкрушителна и често противоречива. Какви са вашите мнения за вируса? Наистина ли произлиза от прилепите в Китай или е направен от човека? Колко дълго ще го има?
Ейми: Най-голямата промяна в живота ни през последните 60 дни е потокът от информация. Разбира се, ние носим маски и ръкавици, когато ходим в града, но това е главно за защита на възрастните ни близки и за да бъдем социално отговорни. Но ние се стараем да ограничаваме тези пътувания до града, като купуваме нещата малко по-различно от преди. Нашите фризери са пълни с говеждо месо, отгледано тук на ранчото, а в градината ми расте реколта и кокошките ми снасят. Но всеки ден в живота ни нахлуват новини за пандемията.
Гейл: Нямам идея как е възникнал вирусът. Подозирам, че ще го има дълго време и ще повлияе на всички нас, докато не бъде разработена ваксина и не се открие ефективно лечение.
Какви са възгледите ви за глобализацията сега? Трябва ли да се намали? Трябва ли границите да се затворят? Как можем да спрем разпространението на вируса? Мислите ли, че правителствата вършат достатъчно? Какво друго би могло да се направи?
Ейми: На тази планета има твърде много хора и Майката Земя отърсва някои от паразитите от Нейната кожа. Моят път е да се науча да казвам: „Не знам.“ Ако пандемичните и световните новини ни учат на нещо, то това е да кажем: „Не знам.“ Това са големи въпроси. Сърцето ме боли за човечеството.
Гейл: Вярвам, че тази пандемия илюстрира необходимостта хората да се реорганизираме в по-малки, по-регионално самодостатъчни общности. До сега работихме на принципа, че всеки растеж е добър, колкото повече, толкова по-добре, и че трябва да се изнесем от селските райони към гъсто населени градове и да консумираме колкото е възможно повече. Ако наистина искаме да осигурим оцеляването на нашия вид, ще трябва сериозно да адресираме климатичните промени, общественото здраве и неограничения прираст на популацията. Ако не успеем да направим това, природата ще го адресира с помощта на пандемии и пр. Провалът на нашето федерално правителство в САЩ да се справи с този коронавирус само демонстрира колко е глупаво да разчитаме на правителството да защити всички, а не само богатите.
Живеете сред природата и ядете свежа храна и хубаво месо. Това ли е ключът към доброто здраве? Има ли специфични „каубойски лекарства“ и добавки, които да препоръчате за стимулиране на имунната система по време на тази пандемия?
Ейми: Излезте навън. Събуйте си обувките. Хранете се възможно най-близо до източника. Спрете да слагате химикали върху кожата и в тялото си. Пийте вода. Засадете нещо в почвата и гледайте как расте. Изключете екраните. Четете истински книги. Създайте нещо. Запознайте се с животински вид, различен от вашия собствен.
Гейл: Ние ядем месо, което сме отгледали без антибиотици или хормони, и зеленчуци от градината на Ейми, яйца от пилетата й и т.н. Ние сме навън много. Свежият въздух, слънчевите лъчи и физическата активност са най-добрите „каубойски лекарства“, които мога да препоръчам.
Дядо ми се зарази с „испанския грип“ в пандемията от 1918 г. Той се залежа на легло с бутилка бърбън. Винаги е отдавал заслугата за възстановяването си на уискито.
Какъв ще бъде животът след COVID-19? Каква е вашата визия за бъдещето?
Ейми: Нещата никога няма да са същите. Но така или иначе това да вярваме, че има сигурност, е човешка идея. В естествения свят нещата са в постоянно движение. Нещата живеят и умират, живеят и умират. Арогантно е хората да вярват, че ние контролираме нещо. Каквото и да било. Постига се свобода и мир, като приемеш и обичаш това, което е в момента. Да разпознаем цикъла живот / смърт / живот. Може би ще осъзнаем, че не е нужно да се движим толкова много, че не е нужно да консумираме толкова много. Може би ще признаем, че „по-голямото“ и „повечето“ не винаги е по-добро. Може би ще се свържем на по-дълбоко ниво от купуването и продаването и настояването за всички отговори.
Гейл: Искрено се надявам, че това е възможност за всички нас да преразгледаме как живеем и да забавим малко, да консумираме по-малко, да пътуваме по-малко, докато не намерим въглеродно неутрален начин да правим това… Надявам се, че ще се обичаме повече, ще оценяваме възрастните повече, както и моментите, които са ни дадени да прекараме тук.
Recent Comments