Интервю на Лили Друмева-О’Райли
Времето на пандемия налага много стрес върху личния ни живот и бизнес. Този път реших да интервюирам водещ американски спортист и да чуя мислите му по темата.
Джейми Уилямс е футболна звезда, шампион от отбора на Сан Франциско Фортинайнърс, печелили Super Bowl. В копнежа си за усъвършенстване на познавателните си умения, Джейми решава да смени кариерата си и става успешен предприемач и филмов режисьор/сценарист. Пише първоначалния сценарий и e автор на невероятната реч на Ал Пачино в лентата „Всяка една неделя“ на режисьора Оливър Стоун. В своя житейски път, Джейми Уилиямс успява да получи както магистърска степен по „Масови комуникации и филмови процеси“, така и докторска степен по „Организация и лидерство“. Той е ключов ментор на фондация „Българскии център по предприемачество“ и е посетил България няколко пъти. Изнася мотивационни речи и вдъхновява играчите на Левски преди важен мач. Лекциите му се фокусират върху развиването на лидерски умения и изграждането на успешни отбори и екипи.
Джейми, чух, че наскоро, заедно с още един студент, си бил награден с отличието „топ студенти – магистри по бизнес администрация – випуск 2020“ от университета на Небраска в Линкълн. Разкажи ни повече. Със скромния ти произход беше ли ти труден достъпът до висше образование? Стипендия ли получи?
Лили, първо, благодаря, че отдели време да ме интервюираш, тъй като ти си ключът към възхищението ми и любовта ми към страната България. И да, аз идвам от немного висок слой в обществото и от мястото, което повечето хора смятат за бедната страна на града. Въпреки това повечето ми приятели също бяха бедни, така че не се чувствах сам в това отношение. Израснах в щата Айова, което ми напомня на България – аграрна и приятелска. Животът беше прост; хората се наслаждаваха на компанията си и висшето образование беше безплатно. Училищата бяха страхотни за всички, включително за бедни деца. Всички ние, млади хора, стояхме навън и играхме спорт. Леката атлетика и академичната дейност бяха магия за мен; и двете ми позволиха да се изразявам и да се развивам. Комбинацията от двете ми спечели стипендия за почти всеки голям университет в страната. Това беше богатство, защото родителите ми бяха работници и нито един от тях не е завършил гимназия.
Как е животът ти сега по време на COVID-19? Как се справяш с изолацията? Как се пазиш? Каква е стратегията ти за оцеляване? Спортуваш ли, взимаш ли витамини, добавки?
Животът в периода на COVID-19 в Америка е „наопаки“. Нашите хора са объркани и се лутат в безброй направления. За щастие, всички най-скъпи за мен са добре. Лично аз винаги съм бил самотник и мога да се справям с изолация и промяна. Тревогата ми е към други, които не могат да се справят. Имам много книги, музика и проекти за дома, за да ме занимават. Вчера засадих гладиоли, теменужки, петунии и нарциси. Когато излизам, нося маска, за да защитя другите и себе си. Правя упражнения и приемам витамини всеки ден. Движението, хуморът, стимулирането на мозъка и семейството са ключове за поддържане на здрав разум по време на такива времена.
Лидерството никога не е било толкова важно, колкото по това време, което сега преживяваме с идването на пандемията. Какви лидерски умения според теб са най-важни в момент като този?
Лидерството е от решаващо значение във времена на криза, когато е застрашен човешкият живот. Човек трябва да води с емпатия. Лидерът също трябва да прилага дълъг поглед както напред, така и назад. Тя или той трябва да поглеждат към историята, защото повечето неща са се случвали и преди. Помислете за катаклизма, причинен от Юстинианската чума или средновековната черна смърт. Обществото се е възстановило и бута напред. Истинските лидери установяват нова идея за бъдещето, която вдъхновява хората да пресичат препятствията пред тях. Но тази идея за бъдещето не може да се прояви без стратегията, умение, което, честно казано, малко лидери притежават. И накрая, неизвестното предизвиква страх, карайки онези, които са в силова позиция, да сочат с пръсти. Истинските лидери сключват мир със страха и стъпват в тъмнината, „сочейки с палеца“ – което се нарича смелост.
Кои предизвикателства пред днешните лидери са най-трудни за навигация?
Според мен, предизвикателствата пред настоящите лидери в бизнеса, образованието и политиката, които са най-трудни за навигация, са шумовете, създадени от не-лидерите на ръководни позиции. Те създават повече смущения от множество урагани и торнада, като заблуждават онези, които се надяват на решения. Всяка цивилизация се съревновава със склонни към разрушения лидери, които винаги пренебрегват напредъка заради собствения си интерес. Истинските лидери не могат да бъдат покварени и „бягат срещу вятъра“, ако това е посоката за помагане на другите.
Можеш ли да се сетиш за велики лидери от миналото, които са се сблъскали с подобни предизвикателства? Какво общо имат всички те?
Великите лидери помагат на хората от началото на историята до сега. Ще избера няколко, които да разгледате; всеки е „сочил с палец“ и произвел светлина от тъмнината: Хамурапи от Вавилон, Хатшепсут (жена фараон), Моисей, Филип Македонски и неговия син, Александър, Исус, Марк Аврелий, Траян, Константин Велики, Карл Велики от Каролингския ренесанс, Жана д’Арк, Тома Аквински, Ейбрахам Линкълн, Уинстън Чърчил и Мартин Лутър Кинг-младши. Този списък не е изчерпателен, а аромат на онова, което оформя западната цивилизация. Източната страна има също толкова пробиви, но това е история за друг ден.
Една светлинка в тунела на изолацията и социалното дистанциране е нашето разбиране за ценността на работата в екип. Заедно сме в кюпа и нашето поведение рефлектира върху всички останали. Може ли това усещане, че всички сме в „един отбор“, да се запази и за в бъдеще? Ако да, то как?
Това е страхотен въпрос. Работата в екип е устойчива само когато целта е обща и културата е по-силна от стратегията. Вярвам в добротата на хората, но винаги идва малък спектър от мрак в последствие.
Друг позитив от тази пандемия е сърдечното признание, което общностите изпитват към персонали на болници, работници в магазини за хранителни стоки, първа помощ и други, които обслужват нашите първи необходимости, хора които може би сме приемали за даденост до сега. Мислиш ли, че тези новоизразени чувства ще бъдат устойчиви след приключване на пандемията? Ще се променят ли отношенията между лидерите и водените?
Пандемията въведе глобално отрезвяване, с което всички трябва да се съобразим, и по-голямата част от оцелелите няма да забравят. Страхът от невидим хищник, който отнема любимите хора, ще остане. Дано страхът ни държи заедно. Връзката между лидерите и водените обаче ще варира. Тези, които са водили добре, ще бъдат удостоени, онези, които са повели в грешната посока, няма да бъдат забравени.
Какъв ще бъде животът след COVID-19? Хората ще се страхуват ли да социализират? Повечето дейности онлайн ли ще се случват?
Животът ще бъде различен след пандемията. Медицината и изследванията ще се променят. Технологиите ще се ускорят, за да залепят дупки в световната верига на доставки. Изкуственият интелект и автоматизацията ще заменят човешки отговорности. Носенето на маски на публично място ще стане обичайно. Ръкостисканията ще останат в миналото и събиранията вероятно ще се усещат неестествени. Въпреки това е човешко да общуваме, така че тази част от природата ни ще бъде предизвикана. Ако се създаде ваксина, хората в крайна сметка ще свалят гарда, докато следващият вирус не създаде хаос.
Recent Comments