от Лили Друмева-О‘Райли
Пандемията от COVID-19 налага много стрес върху личния ни живот и бизнес. Този път реших да интервюирам една интересна дама от Етиопия, която посети България през 2019 г. в качеството на лектор към конференцията „Innovation Explorer“, подкрепена от фондация „Български център по предприемачество“.
Йене Асегид практикува трансформационно лидерство, има повече от 25 години опит в качеството си на професионален фасилитатор, коуч и обучител, както и богат опит в развитието на таланти.
До момента е предоставила повече от 5000 часа коучинг, започвайки от средата на деветдесетте с работата си с общности, от които да тръгва промяната, с деца, станали сираци заради ХИВ/СПИН, подкрепата на жени в „квартали на червените фенери“, работата си с общности, повлияни от проказа, както и хора с физически увреждания. Най-скорошната ѝ работа е с организации, като: УНИЦЕФ (UNICEF), Колежа за системен персонал на ООН (UNSSC), Европейския съюз, Съвместната програма на ООН срещу ХИВ/СПИН (UNAIDS), Програмата на ООН за развитие (UNDP), DHL, 3M, Castel Breweries, НАТО (NATO), Африканския съюз, Немско дружество за международно сътрудничество (GIZ), Société Générale, Британския съвет (British Council), CNV, както и много организации на гражданското общество, водени от жени, в Африка и Азия. Йене Асегид има докторска степен по Трансформация и промяна в човешките системи, бакалавърска и магистърска по финанси и служи на глобалния борд на фондацията на Международната коучинг федерация (ICFF).
Как е животът Ви сега, по време на COVID-19? Как се справяте с изолацията? Как се предпазвате? Каква е стратегията Ви за оцеляване?
Изолацията е трудна. Това, което я прави още по-трудна, е че знам колко хора са засегнати по света. Всички сме засегнати, разбира се, но когато се сетя за болката и страданието на тези, които трябва да бъдат поставени на дихателни апарати, наистина се натъжавам. Слава Богу, че досега съм добре и семейството ми също е добре. Моята стратегия за оцеляване е да се придържам към ежедневна рутина. Започвам деня си с молитва, после медитация. След това започвам работния си ден онлайн. Правя си редовни почивки, за да се измъкна от екрана. Поддържам връзка със семейството и приятелите си, това винаги е много приятно. Това, което ме кара да продължавам, е молитвата и знанието, че един ден това също ще премине. Надявам се, че COVID-19 ще ни помогне да променим начина си на живот. Надявам се да станем по-добри един към друг. Надявам се да сме по-добри и по-внимателни към нашата планета и целия живот на планетата.
Четохте ли книги (какви), гледахте ли филми (кои са любимите Ви), спортувахте ли (гимнастика, йога, велоергометър)? Как прекарвахте дългите часове изолация вкъщи?
Колкото мога, старая се да правя йога всеки ден. Някои дни не съм толкова вдъхновена, затова пропускам ден-два. Но като цяло практикувам йога и прекарвам доста време в медитация. Медитацията помага да приемаме живота такъв, какъвто е.
Имахте ли време да се замислите над живота си и да анализирате нещата? До какви изводи стигнахте? Какви лични ползи можем да извлечем от ситуацията с коронавируса?
Най-големият урок от коронавируса е да осъзнаем колко сме уязвими. Това ме накара да осъзная повече от всякога, че важното в живота е създаването на смислени преживявания. Колкото повече се занимаваме с това, което ни прави щастливи и дава смисъл на живота ни, толкова повече сме в състояние да генерираме радост за себе си и за всички около нас. За това е нужна смелост.
Как се промени работата Ви предвид обстоятелствата? Консултирате ли групи и индивиди онлайн, ефективно ли е?
Имах щастието, че работата ми не се промени много. Единствената промяна е, че сега работя онлайн, вместо да пътувам, за да провеждам обученията. Работата онлайн е страхотна. Необходимо е да се свикне, но след като се ориентирате, това е много ефективно. Помислете за цялото време, което спестяваме от това да не се налага да пътуваме. Единствената опасност при работа онлайн е, че ако не начертаете строги граници, е възможно работата ви да се смеси с личния ви живот – и това не е твърде добре.
Вие сте фасилитатор на срещи. Колко трудно е да се контролира голяма група хора, да се даде на всеки човек еднакво поле за изява, да се избегне фрустрация?
Работя предимно в „Zoom“. Това е невероятна платформа. В качеството си на фасилитатор можете да следите участниците и да се уверите, че всеки има шанс да сподели. Важно е да отделите няколко минути, за да се свържете с всички участници, за да им е удобно. Колкото по-удобно се чувстват участниците, толкова по-оживена ще бъде дискусията.
Водачеството никога не е било толкова важно, колкото сега – по време на тази пандемия. Какви лидерски умения мислите, че са най-важни в момент като този?
Сега повече от всякога емоционалната интелигентност е от съществено значение. Тъй като лидерите са изправени пред несигурност, от ключово значение е те да са наясно какво се случва с тях самите емоционално и да могат да разберат как могат да се чувстват и другите. Именно тази компетентност ще направи разликата между екипите, които преминават успешно през COVID, и тези, които не го правят. И под успех имам предвид, че екипът става още по-добър екип, има повече яснота защо прави това, което прави, и подобрява това, което прави.
Кои от предизвикателствата, пред които са изправени днешните лидери, са най-трудни за преодоляване?
Най-голямото предизвикателство е несигурността. Това да не се знае как да се върнат приходите. Работя с много собственици на бизнеси. Наистина е трудно да се намери отговор на несигурността. Стресът от несигурността създава парализа, така че креативността намалява. Как да се справим с всички съкращения на работни места, как компаниите да продължават да плащат разходи, заплати и т.н., когато няма приходи. Това е трудно. Наистина е трудно.
Можете ли да се сетите за велики лидери от историята, които са били изправени пред подобни предизвикателства? Какво е общото между всички тях?
Не съм сигурна дали някога е имало период, когато целият свят просто да е спирал. Но от други кризи на регионално или национално ниво лидерите, които успяват да преодолеят трудностите, са тези, които могат да видят реалността от относителна гледна точка. Това са тези, които успяват да погледнат отвъд кризата и по някакъв начин намират сили да се справят с нея.
Работите с лидери, които са в момент на преход, които се опитват да променят животите и кариерите си. Какво ги съветвате? Колко трябва да са смели? Или трябва да поемат по безопасния път?
Силно вярвам в Бога и се моля много. Всъщност аз съм в постоянен разговор с Бога. С това научих, че когато почувстваш нещо в сърцето си, нещо, което те кара да се промениш… тогава откривам, че това е Вселената, Божественото, Господ, ако искаш, който те тласка да погледнеш в друга посока. Моят съвет е да не скачате и да се променяте веднага, а по-скоро да отделите време за размисъл. Отделете време да седнете в мълчание, да направите дълги разходки, така че умът ви да е бистър и разговорът между вас и Вселената да е много ясен. След това, след като се избистрите, ще видите, че започват да се появяват промени, започвате да виждате възможности и да се случват многобройни късметлийски срещи. Когато сте в пространството, знаете, че промяната е истинска. Няма да е за една нощ, може да не е лесно, но стъпка по стъпка в даден момент преходът се случва.
Разкажете ми за работата Ви с хора в беда, със зависимости, с болести. От какви специални умения се нуждае един добър коуч?
Коучингът ми е предимно за водачество, така че не съм работила с хора, които имат зависимости или болести. Това по-скоро е работа за съветници и психотерапевти или медицински професионалисти.
Що се отнася до уменията на добрия коуч, това би било умението на коуча да позволява запитвания без предубеденост, да слуша внимателно и да задава предизвикващи размисъл въпроси, които да разширяват перспективата. Ключът е да бъдеш в това пространство, което позволява питания и открития.
Кое е първото нещо, което ще направите, щом свърши тази пандемия?
Първото нещо ще бъде да посетя родителите си и роднините си.
И, последно, дайте ни прогноза. Какъв ще бъде животът след COVID-19? Хората ще се страхуват ли да социализират? Повечето дейности онлайн ли ще се случват?
Със сигурност сме били толкова засегнати от социалното дистанциране, че може да ни отнеме известно време отново да се социализираме и да се движим в големи тълпи. Предполагам, че много хора ще продължат дейността си онлайн, особено работа. Ще пътуваме много по-малко и ще пътуваме само когато работата или мотивът за пътуване не могат да се извършват онлайн. Надявам се да се научим да се отнасяме по-добре към планетата и да се научим да взимаме решения, които не причиняват вреда на живота тук, на Земята.
Recent Comments