Д-р Ърнест Дж. Уилсън: “В условия на криза, някои политици се опитват да си проправят път, за да се харесат пред избирателите”

Пандемията COVID-19 доведе до много стрес върху личния ни живот и бизнес. Този път реших да интервюирам по темата водещ американски преподавател по комуникации и политология.

Д-р Ърнест Дж. Уилсън, е основател и директор на Центъра за Third Space Thinking на Южнокалифорнийския университет, отдаден на научноизследователска дейност, преподаване и образование за изпълнителни позиции и меки умения в дигиталната ера. Той е и преподавател в центъра на Аненберг по Обществена дипломация на Южнокалифорнийския университет, член на борда на Тихоокеанския съвет за международна политика и Борда за компютърни науки и телекомуникации на националните академии, както и член на Американската академия на изкуствата и науките. Бил е част от борда на CPB (Корпорация за обществено разпространение) от 2000 г. до 2010 г, последната от които години – в качеството на председател, и е служил като декан на факултета на Аненберг по комуникация и журнализъм на Южнокалифорнийския университет от 2007 г. до 2017 г. Чрез Центъра за Third Space Thinking най-скорошната изследователска дейност на д-р Уилсън се фокусира върху жизненоважни компетенции на работната сила и развитие на таланти и умения през 21ви век. В качеството си на преподавател в Центъра за разширени проучвания в поведенческите науки в университета Станфорд (2017 г. – 2018 г.) той понастоящем пише книга за утилизирането на компетенции посредством рамката на Third Space Thinking.

Д-р Уилсън посещава България през 2019 г. и е един от ключовите ментори на фондация „Български център по предприемачество“.

Разкажете ни за Вашите възгледи за глобализацията и COVID-19.

Бързият процес на глобализация нямаше как да не мине през спънки. Глобализацията, създавайки загуби и печалби, просто работеше зле за твърде много хора, както в развиващите се, така и в развитите страни. Но никой не би предполагал, че ще се случи по този начин – на гърба на глобална здравна пандемия. Но здравната катастрофа разкрива толкова много неравенства в цялостен план, не само по отношение на здравето, но и при всички условия, които определят дали ние и нашите семейства ще бъдем здрави или не. Условия като заетост, образование и околна среда. Както и условията, които определят дали получаваме адекватно здравеопазване, когато имаме нужда от това. Следователно COVID-19 и глобализацията са тясно свързани. Трудно е да се предскаже как те ще продължат да си взаимодействат. Но знаем, че те ще взаимодействат, правейки бъдещия ни живот още по-сложен.

Ами международните организации, като СЗО?

Както всички важни тенденции и тук динамиката се дърпа в различни посоки едновременно. Тъй като COVID-19 е наистина глобален по своя обхват, той изисква повече международно сътрудничество между всички съответни институции, като СЗО и Световната банка. И все пак той също разпалва огъня на егоистичния, вътрешно-ориентиран национализъм. В пресечните точки на тези два неща, особено в условия на криза, някои политици се опитват да си проправят път, за да се харесат пред избирателите. Виждаме егоистична навигация в САЩ, в Централна и Източна Европа и в части от Азия. Но виждаме и съвместна навигация. Отново е твърде трудно да се знае коя тенденция ще доминира. Трябва да настояваме публично за сътрудничеството като необходимост.

Разкажете ни за Вашата теория на “THIRD SPACE THINKING” особено по време на кризи.

По време на криза уменията за краткосрочно справяне с ежедневието, от които се нуждае най-много народът, не са „STEM skills“ (наука, технология, инженерство, математика), а т. нар. „ACE-IT skills“ (адаптивност, културна компетенция, емпатия, интелектуално любопитство, мислене на 360 градуса) – уменията за общуване с хора.  Дали като личности или в нашия колективен живот трябва да се възползваме от компетенциите на адаптивността, емпатията и мисленето на 360 градуса. Нестабилността и несигурността изискват от нас да се адаптираме бързо и без сигурни насоки и затова трябва да се ръководим от дълбоко мислене, от етика и взаимно уважение през границите. Това са основни качества, които трябва да ръководят нашите практически действия.

Някои качества по-важни ли са от други?

Петте качества (адаптивност, културна компетенция, емпатия, интелектуално любопитство, мислене на 360 градуса), които сме идентифицирали като жизненоважни в днешния свят, са от първостепенно значение. Въпреки че можем да посочим една или друга от тях като важни при определени обстоятелства, при днешните условия на безпрецедентна и заплашителна промяна те трябва да бъдат интегрирани с нюанс и баланс. Нуждаем се от всички пет, както и от по-основополагащите елементи, които винаги са били важни за хората във всяка възраст – етика, смелост и решителност. Това е момент, в който трябва да черпим от всички наши древни етични традиции, както и от нашите съвременни прозрения.

Какво трябва да очакваме от хората през идните месеци?

Бях изненадан и доволен да видя как се държат хората в моите квартали и в моя град. Те се интересуват от другите. Казват колко ценят „малките“ неща в живота. Те изразяват благодарност или търпение един към друг. Това са дълбоко човешки реалности, които понякога приемаме за даденост в нашия забързан съвременен живот. Опитвам се да оценя семейството и приятелите си и да бъда благодарен за това, което ми е донесъл животът.

Please follow and like us:
Pin Share

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

RSS
Follow by Email
LinkedIn
Share