Страци Кулински, успешен българин в САЩ, разсъждава за образованието по време на криза

Специалистите твърдят, че пандемията на коронавируса постепенно отминава. Въпреки това трябва да продължим да поддържаме лична хигиена и социална дистанция, трябва да се научим да живеем с вируса, но и да го контролираме. Сега обаче основният въпрос е как да съживим икономиката, образованието, културата и други засегнати сфери на живота ни.

По време на кризата обучението се провеждаше предимно онлайн. Тази тенденция може би ще продължи до началото на новата учебна година. По тези и други теми разговарях със Страци Кулински, експерт в университетското образование.

Как прекарахте времето на социална изолация? Пандемията ви завари във Вашингтон, където живеете. Освен негативи имаше ли и ползи от цялата ситуация? 

Аз предпочитам да наричам ситуацията „физическа изолация“, понеже мисля, че терминът по-добре описва какво се изискваше от всеки от нас по време на тази пандемия.  Дори когато трябва да сме на разстояние един от друг, имаме доста възможности да общуваме с други хора – било то електронно, било дори и на 2 метра един от друг в парка или на улицата. 

Хората са много социални по природа и навици, та за мен беше абсолютна грешка от страна на управляващите по цял свят да наложат термина „социална изолация“.  Това доведе до натрапването и напомнянето по много пъти на ден на всички нас, че сме под още по-голямо тегло, отколкото ни се струва. Хората жадуват за социални контакти и това по мое виждане е огромната част от населението, дори интровертите.  Има безброй експерименти, които показват, че човешкият допир и общуването на живо са критично важни за развитието на децата, а и за психическото здраве както на деца, така и на младежи и на възрастни.  Не напразно изолацията в затворите се счита за едно от най-жестоките наказания и мъчения, особено в продължителен период.

Ние всички бяхме подложени на тази по-лека форма на изолация, но дори и тя донесе изключително тежки травми на много хора по света.  Според мен, тепърва ще се види колко негативни ефекти има за много хора и за обществото.  Чакам с нетърпение да се върнем към поне временна форма на физическа близост и общуване на живо.  Пак казвам, че беше голяма грешка да си напомняме по много пъти всеки ден дори по малкото места, където можехме да виждаме други хора (като магазини и аптеки), че сме отдалечени един от друг и често изолирани.  Това, че трябва да сме физически далеч от приятели и роднини като концепция и начин на мислене, е много по-лесно за усвояване и рационализация от подсъзнанието ни – колко от нас са били студенти в друг град или работници в чужбина? Всички сме свикнали със Скайп, Вайбър, Уотсап и Фейстайм.  Можеше нещата така да се представят и да им се дадат такива имена, че всичко да е поне малко по-леко за всеки от нас.  Вместо „социално дистанциране“ да беше „физическо дистанциране“.  И без това всеки от нас си има една камара проблеми и без пандемията.

Щеше да е чудесно да има психологична поддръжка и мислене за психическото здраве на населението, а не само за спиране на вируса.  Щеше да е по-лесно, ако имаше истинско лидерство от политиците и управляващите по света за системно мислене и стратегия, обмисляне на последиците, солидна организация и координация между държавите и т.н. Да изолираш и затвориш населението си е най-лесното решение, но когато поставяш здравето на населението на първи план, то това трябва да включва и психическото здраве.  Искам да съм напълно ясен, че беше необходимо да има физическа изолация, за да се спре вируса, но трябва да има и грижа за добруването на всеки от нас като личност, като човек с дар на човещина, която трябва да пазим и поддържаме, каквото и да се случва.

Да, разбира се лесно е да се критикува особено след факта, но мисля, че тази пандемия показа, че управляващите в много държави имат още много възможности за подобрение на управлението си.  Човешкото здраве и живот са неприкосновени и свещени като ценности навсякъде, където съм бил, но често забравяме как да ги приоритизираме и се поддаваме на небрежното, неграмотно, а понякога и безотговорно и дори порочно поведение на политиците.  Когато всички хора са в центъра на интересите на една държава, нейните управници трябва да са компетентни, истински загрижени за физическото и психическото здраве на народа си и най-вече да са човечни.  Някои лидери, като министър-председателката на Нова Зеландия, показаха как може да си добър лидер по време на криза; много други показаха колко са неефективни и загрижени за грешните приоритети, като личната си популярност, финансовите си пазари, раздаването на капитали на големи компании и банки и чак на последно място някаква грижа за тези, които най-много се нуждаят от нея, и то само финансова и малко – така между другото, колкото народът да не се бунтува, ако огладнее.

Пандемията прекарах във Вашингтон, където живея.  За щастие имам до себе си дете и близки хора, с които прекарах тези 2-3 месеца.  Ако човек е сам, е много трудно, където и да си. 

Въпреки всички предизвикателства, когато цялата лудница на ежедневието, с което бяхме свикнали, изведнъж спря и даде възможност на много от нас да помислят кое е важно, кое е приоритет, както и да видят пак кои са тези хора, които мислят за нас, за мен имаше положителни неща.

Аз съм благодарен, че градската управа на Вашингтон и местната управа на предградията му в щата Мерилънд са малко по-загрижени за хората и разрешаваха спортуването на открито и държаха парковете отворени през по-голямата част от карантината.  Отдавна не бях карал колело толкова често, колкото март и април тази година. Имаме алея, която е 15 км от нас до Белия Дом и се вие покрай реката. Успях да изгоря някоя и друга калория, натрупана от психотерапията, т.е. сладоледите вкъщи.

Да си призная – и то с голяма вина – изгледах доста телевизионни предавания и филми.  Но и прочетох много статии и проучвания, които се трупаха в списъка ми с месеци преди това.  Говорех с роднините в България по-често от преди. Гледах по социалните мрежи как обикновени хора намират вдъхновение в кризата или помагат на други. Научих се да съм малко по-търпелив.

А в професионален план повечето „новосъздадено“ време, което се освободи от пътувания и срещи, ми даде широка лента да помисля как да решаваме с екипа проблемите по по-творчески и ефективен начин, съобразен с новата реалност. Трябва да имаш време да осмислиш обикновените неща, да знаеш кой си и за какво се бориш, за да можеш да решиш големите предизвикателства и да преследваш мечти. Както е казал един от любимите ми автори, Тери Прачет: „Ще мисля творчески, чак след като се убедя, че е имало обикновено мислене преди това“.

Как се предпазвате и какви са новините относно коронавируса в Америка?

За мое огромно съжаление, целият свят видя как Америка не успя да вземе лидерска позиция по време на кризата.  Имаме доста проблеми за решаване.  Още повече репутация за поправяне. Аз не видях много компетентни лидери нито на щатско, нито на национално ниво.  Скоростта и мерките за борба с пандемията бяха и продължават да са посредствени.  Резултатите на хартия изглеждат страшни – почти 20% безработица, огромен спад в икономиката, главоломно намаляване на доверието на потребителите. Икономическото поражение е много жестоко, особено като се има предвид, че почти половината от икономиката на Щатите е малък и среден бизнес, който практически затвори за месеци, а и че болшинството от населението няма спестявания да покрие дори 2 седмици разходи без приходи. Централната банка на САЩ печата пари, за да създаде стимул за икономиката, но за съжаление по всичко изглежда, че тази парична маса само поддържа пазара на ценни книжа под пара, а структурни реформи не се виждат на хоризонта.

Тези динамики допринасят за поляризацията на обществото между тези, които критикуват управляващите за тяхната бавна реакция в началото на пандемията, и тези, които критикуват карантината като причина за икономическите трудности. Доста са сложни динамиките и е трудно да се каже къде е истината, но със сигурност се вижда, че трябват промени в нашето общество с повече фокус върху ползата и добруването на хората. Но в това е и силата на едно демократично общество – плурализъм, свобода на словото и разделение на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В последно време за наше щастие, гражданското общество за пореден път даде сигнал на управляващите, че трябват промени за доброто на всички ни, с масовите протести във всички щати за истинско етническо равенство.

Говорейки за доброто на обществото, в Щатите имаме също така и огромен проблем с висшето образование последните тридесетина години. Достъпът до качествено и финансово достъпно висше образование, както и производните му проблеми на нисък процент завършващи студенти и огромни студентски заеми, са пряко в моето полезрение и съм се отдал за тяхното решение.  Когато държавната администрация и бюрокрацията на съществуващите университети не могат или не искат да направят реформи, това не решава проблемите, но дава поле за изява на предприемачи и хора с визия за по-добро бъдеще.  Има много такива примери в страната на неограничените възможности – от фирмите в Силициевата долина през 70-те и до днес, които издигат иновациите над тези на държавните, или големи компании, като Ай Би Ем и Ксерокс, до съвременните развития в космическата надпревара, където предприемачи като Илон Мъск и Джеф Безос правят възможен напредъка в космическите полети.

Нашата идея с NewU (www.newu.university) е да създадем университет на бъдещето, където студенти могат да получат висше образование и американска диплома за 3/4 от времето и за 1/3 от цената, които другите университети могат да предложат.  В Щатите има огромен проблем със студентските заеми – те наброяват над 1.7 трилиона (да, трилиона) долара, като само петдесетина процента от студентите завършват започнатите програми и от завършилите само 55% намират работа, изискваща университетска диплома… и това беше преди пандемията!  Сега ситуацията е още по-тежка.  Въпреки това, съществуващите университети тук (а и в повечето страни по света) са бавни, тромави, бюрократични машини.  Те имат интерес да защитават статуквото, дори когато то проваля студентите си, като ги обрича на доживотни дългове и не ги подготвя много добре за пазара.

Разбира се, има и много добри университети, но те са силно селективни и обучават един миниатюрен по размер елит на много високи цени.  Ние ще се конкурираме директно не с тях и не с 2-годишните обществени колежи за полувисше образование, а с останалите над 4000 университета тук, които имат крещяща нужда от реформа, а не го правят.  Нашата цел е да изпълним плана си и да докажем, че може да се предлага по-добро образование на много по-ниска цена.  Освен това ние добавяме и елементи, които са жизненоважни за успеха на бъдещите студенти – умението да се справят с неизвестност и да излизат по-силни от всяко предизвикателство, както и да имат опит чрез живеене и учене от Америка, Азия и Европа по време на обучението си при нас.

Какво мислите за онлайн обучението, какъв е ефектът му, какви са предимствата и проблемите?

Това е много интересен въпрос, но и много чувствителна тема.  Технологиите са част от живота ни в почти всички области все повече и повече.  Понякога те ни помагат, понякога ни стресират и пречат.

В сегашната пандемия технологиите са начин да продължим обучението на ученици и студенти възможно най-ефективно при положение, че не можем да се събираме физически на едно място.

Дори преди карантината много университети приложиха донякъде успешен модел на онлайн обучение: Arizona State University, Southern New Hampshire University (SNHU), Western Governors University (WGU) и Minerva избраха интернет обучението като основен канал за преподаване на студентите си, дори когато нямаше карантина последните 7-8 години.  Тяхната мотивация е главно да намалят разходите си, свързани с предоставяне на обучение, като преподават един курс на хиляди студенти или използват преподаватели от един град да преподават на хора, пръснати по цял свят.

Освен университети съществуват и много компании, които преподават по интернет или доставят курсове по този начин: Coursera, Khan Academy, Top Hat и други, предоставят технологии и услуги на други университети да достигат до студенти и ученици и да преподават.

Съществуват няколко основни модела за онлайн образование: синхронно, когато преподавател в реално време води курс в интернет; и асинхронно, когато преподавателите записват лекциите и предоставят материалите на студенти, така че студентите да могат да гледат лекции, да правят домашни и т. н. по време, удобно за тях.  И двата модела имат своите предимства и недостатъци, но това е тема за по-дълбок анализ.

Основният въпрос тук е дали онлайн образованието е ефективен заместител на традиционната класна стая. От една гледна точка, „обърнатата класна стая“ е модел, където видео лекция, подготвителни материали и дори домашни се изпращат по интернет на студентите преди час, като се очаква от тях да се подготвят и да дойдат в час, готови за дискусии, обсъждане на различни гледни точки и за групови упражнения.  Този модел е хибрид между традиционната лекция и онлайн образование и се счита за много по-ефективен от това да дойдат студентите и да слушат как професорът (или дори асистентът) „пее“ лекцията си и си заминава.  Мога да застана на страната на модела „обърната класна стая“ и много преподаватели, с които съм работил, са големи поддръжници.  За съжаление, в ситуацията на карантина този модел е неприложим, понеже той изисква физическо присъствие в класната стая.

Много хора говорят, че онлайн образованието ще измести традиционния модел напълно.  Повечето от тези хора са или представители на компании, които продават продукти за онлайн образование, или изпускат основна динамика в човешката природа и това е, че хората са определено социални същества.  Ние използваме много подсъзнателни сигнали, като езика на тялото, който до голяма степен се губи онлайн.  Допълнителна трудност е, че нашите мозъци обработват и тълкуват информация от другите хора в синхрон със сигналите от тях – език на тялото, микроизражения на лицето (които са незабележими в повечето онлайн платформи), а дори и феромони, които отделяме, но не регистрираме съзнателно с обонянието си, за да сигнализираме на другите нашите чувства, намерения и предпочитания.  Всичко това, което еволюцията е градила стотици хиляди години у нас като хора, е подложено на стреса на нова и непривична среда за образование.  Това е едно на ръка.

Допълнителен, а може би и основен аргумент срещу онлайн образованието, е фактът, че най-ефективно се учи в процес на обсъждане, дебат, интерактивно взаимодействие в търсене на истината и в процес на обработка на информацията и извличане на есенцията и знанието от наученото.

Сократ е казал: „Ако зададете въпрос на неодушевен предмет като документ или картина, не получавате отговор.  Вместо това този предмет казва едно и също нещо по всяко време и завинаги.“ По същия начин, ако попитаме видео клип или подкаст, няма да получим отговор.  Ние не можем да направим диалог в тази ситуация.  А както казва Сократ: „Диалогът – извиквайки идеи, предизвиквайки ги, с аргументи и контра-аргументи – прави истинското образование възможно.“ Аз съм напълно съгласен със Сократ до доказване на противното.  Един допълнителен глас в полза на традиционното образование в класната стая идва от най-важните хора – студентите.  Огромното мнозинство от тях вече имаха възможност да сравнят онлайн обучението с класната стая и те почти единодушно гласуват за предимствата на класната стая и на физическото присъствие на преподавателя и на състудентите си.

Поддържате ли контакт с АУБГ, където дълги години сте били член на борда? Как колегите ви се справиха по време на карантината?

Американският университет в България (АУБГ) е на сърцето ми.  Аз съм един от студентите от първия му випуск, 1991-1995 г.  Там полезрението ми и виждането ми за света се разшириха неимоверно много и до голяма степен ме оформят като личност и до ден днешен. 

Бях първият завършил студент, който учреди стипендия за други студенти след завършването ми.  И до сега студенти от АУБГ получават мои стипендии всяка година. Съосновател съм и на Радио АУРА в университета, където си сътрудничехме с Дарик радио още през 90-те.  Съосновател бях и на Студентското правителство, работех в Учебен отдел като стажант под ръководството на сегашната директорка на Junior Achievement Bulgaria, Милена Стойчева, пеех в хора на университета при невероятния педагог и музикант, професор Христо Кротев, живях в общежитията всичките 4 години, търках безброй път на ден мраморните стълби между етажите на бившия Партиен дом в Благоевград, където се помещаваше университетът, и бях представител на студентите в настоятелството на АУБГ, докато учех там.

След години служих на моята алма матер и като член на настоятелството, и като първият президент българин.  С екипа ми постигнахме най-добрите финансови резултати в почти 30-годишната история на АУБГ през 2016-2017 г.  Привлякохме изключителни професионалисти и запалихме безпрецедентна подкрепа сред завършилите студенти.  За моя огромна радост имахме много поддръжници и сред студентите и завършилите студенти, и дарителите (събрахме дарения за $5 милиона за една година).  Имахме желание и енергия за още реформи и още по-големи успехи.  За мое огромно съжаление, много хора и в настоятелството, и в администрацията и в преподавателския състав не бяха готови за това.  Понякога правиш всичко както трябва, но или времето не е удачно, или хората не са готови за бъдещето.

АУБГ има огромни предизвикателства, именно поради тази си склонност към защита на статуквото.  Пандемията изостря тези проблеми още повече, поради спада на студентските такси, които те искат или могат да плащат.  Сегашното настоятелство, както и административното и академичното ръководство, имат незавидната задача не само да оцелеят, но и да се развиват в един нов свят, където статуквото на висшето образование ще загине.  Те са под лупата да оправдаят доверието на над 5000 завършили студенти и почти 1000 сегашни студенти, както и да покажат на дарителите си, че парите, които сме дали на университета, са инвестиция, а не бъдещ разход и загуба.  Стискам палци за АУБГ, но също искам да съм много ясен, че настоятелите и висшата администрация са отговорни пред всички свои бивши и сегашни поддръжници, особено пред завършилите студенти и пред дарителите си. 

Разкажете повече за новата ви позиция като президент на корпорацията с идеална цел NewU.

Това е работата, за която мисля, дано не прозвучи арогантно, че съдбата ме е подготвяла през всичките тези години – от студентските години в Американския университет в България до работата ми в Силициевата долина и от английската гимназия в Плевен до доброволното ми „изгнание“ на Хаваите след борбата ни за спасяването на АУБГ.

Идеята за  NewU (игра на думи: „ново ти“, но също и „нов университет“) беше до голяма степен сглобена в продължение на няколко месеца, когато живеех на Хаваите и спях, когато се стъмнеше, ставах с изгрева, наслаждавах се на океана, звездите, тропическите порои, неповторимите изгреви и залези всеки ден, разхождах се по безлюдни плажове и сред дивата джунгла по склоновете на вулканичните скали и като цяло дефрагментирах мозъка си и имах неповторимата възможност да се слея с природата и да мисля с дни и седмици наред над това какво искам да правя и с какво мога да направя моя принос към света.

Сега се виждам хем като предприемач, хем като реформатор във висшето образование. Определено не се изживявам като президент на каквото и да е, въпреки че нося тази отговорност в корпорацията.  Сега съм просто щастлив, че имам смислена кауза, зад която да застана.  Успяхме да съберем много поддръжници и единомишленици в тези 2 години от времето, когато пишехме идеите и концепцията за NewU буквално на салфетка в ресторант (да, има истинска салфетка дори с малко шоколадова торта по нея) с невероятната Севда Йончева, която познавам в качеството й на бивш ковчежник на асоциацията на завършилите студенти на АУБГ.

Работим с лидери в професионалните услуги във Вашингтон – големи престижни и етични адвокатски кантори, фирми за недвижимо имущество, водещи софтуерни компании – за да направим възможно отварянето на врати за нашия първи випуск студенти за есента догодина, през август 2021 г. В ръководния екип има няколко бивши мои колеги от Американския университет в България и понякога се шегуваме, че едно време американците направиха университет в нашата страна, а сега ние реформираме висшето образование в Америка!  Всичко това ми дава енергия и ме мотивира всеки ден.  Имаме много обществено необходим проект.  Мисля, че сме в правилното време на правилното място.  А и имаме невероятно силен екип, което само по себе си е най-силната гаранция за успех. Говорейки за екипа, имаме щастието да получаваме помощ и съвети от хора от Сан Франциско, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Барселона и София.  Когато се събираме в срещи, осъзнаваме, че сме в 10 часови зони по света, а това е само началото! 

Как виждате живота след COVID-19, ще се страхуваме ли от социалните контакти? Ще се възстанови ли нормалното общуване?

Развитията в търсенето на ваксина изглеждат значими, но е рано да се каже как ще изглежда светът в следващите 12 месеца.  В сферата на образованието ние разчитаме до голяма степен, че студентите ще накажат университетите, които се опитват да пробутват онлайн обучение на високите цени, които слагаха на традиционните си програми.  Ако студентите гласуват с парите си, тогава много университети ще фалират и затворят или ще се слеят с други.  Това вече се случваше и преди пандемията, но сега ще е по-ускорен процес.

А като цяло в обществото със сигурност ще има предпазливост, но в крайна сметка връзките, системите и отношенията между хората, компаниите и държавните организации в световен мащаб, градени толкова време, не могат да бъдат заменени изведнъж и напълно.  Вече виждаме доста раздвижване – от ресторанти с външни маси до повече полети между страни и дори континенти.

Разбира се, ако има нова вълна от вируса, както при грипната епидемия от преди 100 години, тогава много държави ще се опитат да направят това, което знаят, и то е налагането на стриктни карантини.  Аз се надявам, че ако това се наложи, този път управляващите ще се поучат от последната информация, която учените имат, и ще са много по-целенасочени в подхода си.

Много ми се иска да имаме свободата да пътуваме и общуваме.  Сега е времето да помислим как да отстояваме тези права, като също даваме и своя принос към усилията за намаляване на рисковете. Хората са умни и предприемчиви като цяло.  Вярвам, че ще намерим начин да се наслаждаваме пак на живота и да сме заедно.  Всяка криза е и огромна възможност и катализатор за промяна.  От нас зависи дали тази промяна ще е положителна.  Благодаря за възможността да споделя някои от мислите и проектите си с читателите ви!

***

Страци, както го познават приятелите му, е първият роден в България ръководител на висшето учебно заведение „Американски университет в България“ и е възпитаник от първия му випуск.

Кулински завършва АУБГ през 1995 г. с бакалавърска степен по „Бизнес администрация“. Впоследствие завършва и магистратура по специалността „Бизнес администрация“ в The Wharton School към University of Pennsylvania, което тогава е класирано на 1-во място сред бизнес програмите в света от Business Week. През годините е бил поддръжник на АУБГ, член на настоятелството на университета и бивш член на университетския съвет, уточняват от учебното заведение.

От 2008 г. досега, преди да поеме позицията на президент на АУБГ, Кулински оглавява подразделението за международно корпоративно развитие на американската компания TiVo, която предлага абонаменти за интерактивна телевизия. Преди това, през периода 2001 – 2008 г., е работил в базирания във Вашингтон най-крупен доставчик на сателитни комуникационни услуги в света – Intelsat, като последната позиция, която е заемал там, е свързана с бизнес развитието и разработването на нови продукти на компанията. Работил е и за Merill Lynch като инвестиционен банкер, както и за американската Metromedia International в Русия и бившите републики през 90-те.

Сега Страци е основател и президент на NewU (www.newu.university), нов модел университет, базиран във Вашингтон, САЩ, който има за цел да реформира висшето образование в Америка и по света и да предоставя 3-годишни програми за 1/3 от сегашните цени на пазара в полза на студентите и обществото.  Можете да следвате NewU във Фейсбук www.facebook.com/newuworld и Инстаграм www.instagram.com/newuworld.

Please follow and like us:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

RSS
Follow by Email
LinkedIn
Share