Социално предприемачество: идентифициране на „болезнените точки“ в България

Въведение

Като предприемачи сме научени, че за изграждането на успешен бизнес първо трябва да се идентифицират, адресират и разрешат „болезнените точки“ на клиента.

Какви са най-осезаемите болезнени точки в България?

1) Първата основна „болезнена точка“ в България е разпадаща се образователна система.

Кой е мотивиран да я поправи: образователни институции, правителства? Кой е най-добре квалифициран да произвежда „добре образовани ученици“? Кой трябва да бъде най-мотивиран да се справи с този проблем и да изпълни „пазарното“ търсене на този човешки „продукт“? Отговор: работодателите (бизнеси, НПОта и публични организации)

Работодателите в България трябва да осигурят подкрепата и лидерството, с които да привлекат ресурсите, необходими за справяне с тази „болезнена точка“: работна сила, която е квалифицирана да преподава на тези толкова необходими ученици, фокус върху образователните изисквания на бъдещето, а не на миналото. С ерозиращия пазар на труда, който съществува днес, и остарялата учебна програма в българските училища тези от вас, които съставляват „пазара“ за добре образовани ученици – работодателите – трябва да действат сега!

2) Втора основна „болезнена точка“: липса на адекватни социални услуги.

България не може да разчита правителството да се погрижи за предоставянето на така необходимите социални услуги. Бедната история на България е изградила силно чувство за споделена отговорност сред членовете на семейството, които няма да оставят незадоволена нуждата от услуги, засягащи възрастните хора, умствено и физически затруднените, нито болните.

Социалното предприемачество – чрез държавен аутсорсинг в някои случаи – трябва да предоставя тези услуги, а тези, които се възлагат на външни изпълнители, трябва да получат образованието, наставничеството и финансирането, необходими за развитието на ефективна екосистема за предоставяне на здравни грижи. Мотивацията за решаване на този проблем трябва да дойде чрез насърчаване на инвестициите за социално въздействие в предприемаческия бизнес, които се стремят да постигнат измерими социални ползи за обществото, както и печалби за акционерите на компаниите. Колкото повече частно управлявани организации за социални услуги се разработят, за да обслужват нарастващото търсене, толкова повече конкуренцията ще подобри качеството на тези услуги и толкова повече правителството ще бъде мотивирано да възложи на външни изпълнители това, което не успява да предостави. В резултат на това правителството ще може да използва спестените чрез възлагане на външни изпълнители пари, за да субсидира разходите за такива услуги за нуждаещите се граждани на страната.

3) Трета основна „болезнена точка“: липса на достатъчно иновации и предприемачество

Адресирането на тази трета основна „болезнена точка“ е реално най-важната съставка от рецептата за излекуване на всички три основни болезнени точки. За да се издигне България от дъното на ЕС по отношение на растежа на икономическата производителност, ще трябва да създаде повече предприемачи, които могат да развиват трансграничен бизнес, да създават богатство, да наемат повече хора и да реинвестират печалбите си в нов бизнес… всичко това, оставайки тук в България, а не от другаде. Потокът на сделките при новите стартъпи, способни да привлекат финансиране, се е подобрил, но се налага да се подобри още. Това изисква разработване на цялостна екосистема за предприемачество в цяла България, а не само в София, която осигурява обучение с опит, регионално наставничество, работа в мрежа между всички заинтересовани страни и адекватно финансиране: от начално финансиране, през Серия А, до достойни организации.

Please follow and like us:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

RSS
Follow by Email
LinkedIn
Share