Лари Биел
Адресиране на три жизненоважни болезнени теми в България: 1) нуждата от социални услуги, 2) нуждата от по-привлекателни работни места и 3) нуждата от повече квалифицирани работници
Историческа перспектива
Лари Бийл (основател на Български център по предприемачество) говори за това бизнесите да подкрепят финансово определени видове образование в България, с професор Камен Спасов от Софийски университет, който е тук, за да присъства на обучението „University Innovation Fellows“ в Станфорд.
Камен каза, че руснаците са финансирали цялото необходимо образование, но след като са напуснали, то е било оставено на българския народ. В отговор на необходимостта, която не е била покривана, фирмите са подкрепили финансово образователните инициативи, които биха могли да доведат до работни места за студентите, участващи в подкрепяните инициативи. В цяла България се появяват частни академии, стипендии.
В резултат на това България има твърде много работоспособни студенти, много от които трябва да напуснат България, за да намерят работа; и финансирането на образователни инициативи от страна на бизнеса спира. Довеждайки ни до днес, когато се произвеждат твърде малко квалифицирани студенти, които могат да бъдат наети на работа. Плюс това, уменията, необходими в днешния свят, изискват умения – като “меки умения” – не се преподават изобщо! Бизнесите, чиито пазари остават в България, не са мотивирани да подкрепят образованието за създаване на нови служители. Те са удовлетворени, че не растат, но продължават да действат така, както са, като плащат една и съща сума за труд, продават едни и същи продукти и услуги на традиционните клиенти, по същество правят възможно най-малко да поддържат своите операции. Никакъв предприемачески дух.
Камен смята, че “трансграничните” бизнеси трябва да се пазара на Българския център по предприемачество за привличане на подкрепа. Конкурентната среда извън България изисква от тях растеж и привличане на квалифицирани служители. За тях България се връща към мястото, където беше, когато руснаците си тръгнаха: нуждаеща се от работоспособни хора, за да изпълнят трудовите изисквания на бизнеса, за да могат да растат и да останат конкурентоспособни с останалия свят.
Нещо повече, българските фирми не са свикнали да използват “подкрепата на социалните каузи” като начин да диференцират бизнеса си в очите на клиентите и да заменят традиционните рекламни методи. Вероятно това е резултат от усещането – насадено по време на съветската окупация – че социалната услуга е отговорност на правителството, а не възможност за “социалните предприемачи” да създадат устойчиви компании, които да доставят необходимите продукти и услуги на нуждаещите се граждани.
Моделът на Силициевата долина
Конкуренцията за квалифицирани работници в Силициевата долина е тежка. Безработицата е най-ниската до момента (2.3 %). Как тогава тези компании, които се нуждаят от служители, ги привличат? Отговор: те се фокусират върху „усещането“, което осигуряват, вместо върху заплатата, която плащат.
Днес младите хора, които търсят работа в Силициевата долина, са загрижени за ценностите на фирмата и работната среда. Петдесет от най-големите компании в района на залива на Сан Франциско изискват от служителите си да вземат “почивка” от корпоративната си работа, за да помагат доброволно, подпомагайки социалните нужди в общността – 2 часа / седмица, 1 ден / месец и др. Компаниите дори предоставят финансова подкрепа на НПОта, където техните служители даряват своето време.
Накратко, умните компании в конкурентната среда трябва да предлагат нещо повече от „просто работа“ на потенциалните си служители.
Ако България се нуждае от привличане на служители от все по-малка наличност, те трябва да им предложат 1) усещане, което задоволява повече от необходимостта от заплата и 2) ги прави по-склонни да останат в България. Освен това, компаниите трябва да се конкурират за най-добрите служители чрез видимо подпомагане на образователни програми, които увеличават трудовия резерв за квалифицирани служители за утрешните работни места, а не днешните. Чрез активното участие в обучението на тези потенциални служители те не само размножават бъдещи служители, но и клиенти за своите продукти и услуги, като печелят признателност, уважение и лоялност от семейството на бъдещия си служител.
Къде се включва Българският център по предприемачество …
Опитът на Българския център по предприемачество в образователни програми в България за иновации и предприемачество, на гимназиално, университетско и работно ниво, прави Българския център по предприемачество ценен ресурс, който да помогне на българските “трансгранични” бизнеси 1) да проектират вътрешни доброволчески програми, които насърчават ценностите и целите на фирмите; 2) да създадат удовлетворяващи доброволчески програми с добре установени НПОта, подкрепящи каузи, които отговарят на съответните им общности (като грижи за възрастни, услуги, необходими на лица с физически и умствени увреждания, и дори кучета!) и 3) да осигурят по-квалифицирани потенциални служители от образователни програми, насочени към развиване на умения, необходими на компаниите, които искат да бъдат успешни в бъдеще.
Чрез достъп до компании от Силициевата долина, които са разработили доброволчески програми и са усетили успеха си, не само привличайки и задържайки ценни служители, но и финансово, Български център по предприятие е уникално квалифициран да изпълни мисията си да се създаде ресурсен „мост“ между България и Силиконовата долина, чиято цел е да издигне България от дъното на ЕС – икономически – чрез обучение за предприемачество, наставничество и финансиране.
Български център по предприемачество вече е започнал „пилотна“ програма за доброволческа дейност на служители на софийски хотел и вече е свидетел на положителния ефект върху общността и служителите на хотела. Персоналът – всички от които участват с доброволчески проекти по свой избор – се гордеят с постиженията си в това, че могат да действат според своите ценности и са станали по-скоро „семейство“, работещо заедно на работа по по-отговорен и уважителен начин. Наистина добри резултати!
Заключение
Български център по предприемачество може да осигури начин за справяне с трите болезнени теми (повече социални услуги, по-привлекателни работни места и повече квалифицирани служители), така че компаниите да участват по-активно в решаването на проблемите в общността и за себе си.
Recent Comments