„Винаги има път, трябва да го търсиш и да не се отказваш“ Интервю на Лили Друмева-О’Райли с Васил Терзиев

Васил Терзиев е един от най-успешните български предприемачи, бизнес ангел и ментор на стартиращи компании. Съ-основател е на софтуерната компания Telerik през 2002 г. Също така и на Академия Телерик, която предлага безплатно обучение за софтуерни инженери.

На 22 октомври 2014 г. Телерик е придобита от компанията Progress Software за 262,5 млн. долара. Сделката е определена като една от най-големите в корпоративната история на България за частна фирма, която е създадена и развита самостоятелно от български предприемачи.

От тогава до днес Васил Терзиев е ангажиран с Телерик Академията, споделеното пространство Campus X и е партньор във фонда за рисков капитал Eleven. Той е и в борда на директорите на Endeavour Bulgaria, част от световната предприемаческа мрежа.

Съветник е и към фондация Български Център по Предприемачество. Съ-основател е и на Българския Иновационен Хъб в Сан Франциско, организация която помага на българските предприемачи да стъпят на американския пазар. Завършил е бизнес администрация в Американския Университет в България.

 

Л: Здравей, Васко!

В: Добър вечер, Лили, много ми е приятно да сме заедно в студиото!

 

Л: Благодаря ти за отделеното време, че дойде на живо. Говорим си на ти, защото се познаваме, заедно бяхме на едно много хубаво турне, едно роуд шоу изцяло в България, от което след това се появиха много интересни възможности, разкажи повече за него.

В: И се роди Българският Innovation Hub, който в момента върши доста добра работа за това да помогне на наши родни предприемачи да стъпят на американска почва, да намерят пазари, да се докоснат до това know-how, да са част от мрежата там, да имат достъп до диаспората от българи в Сан Франциско и долината, така че с умиление си спомням това турне, когато прекарахме 5-6 дни във веселия бус и обикаляхме България да говорим за предприемачество.

 

Л: Така е, имахме презентации в различни градове, а вие вдъхновихте много млади предприемачи. Да кажем още няколко думи за Българския Иновационен Хъб. Павлина Янакиева, която е негов директор, беше при нас в Дарик радио. Остава ли ти време да летиш до Сан Франциско, да следиш развитието на нещата?

В: Не, аз съм част от борда заедно с Павлина Янакиева, Богомил Балкански и Иван Димов, но нямам там работни ангажименти, както преди, и съм щастлив, че мога да прекарвам време тук, за да работя по нещата, които са ми на фокус.

 

Л: Наскоро в едно твое интервю беше споменал за трите фази на успеха. А може би има и четвърта? Дай подробности.

В: Оказа се, че има. Беше на събитието Forbes DNA of Success, където споделих за трите фази на успеха. Първата е, когато си щастлив, че си си намерил работа, за която някой да ти плаща. Втората е, когато можеш да си позволиш да вършиш работа без да ти плащат – например доброволчество, да правиш неща за другите. Третата фаза е, когато започваш да си плащаш, за да вършиш работа, когато поемаш отговорност за добруването на другите. Но после си дадох сметка за важността и на четвъртото, а именно това да успееш да заредиш с този тип мислене максимално много хора, да не останеш само ти, който си минал през тези неща. Да заредиш хората с разбиране за важността на техния принос за движението ни напред като екосистема и общество, така че това да се възпроизвежда поколение след поколение.

 

Л: В Америка се смята, че провалът е стъпка към успеха.

В: Провалът за мен е една многократно направена грешка, от която не е взета поука. Ще ми се да вярвам, че нямам кой знае какви провали. Грешки имам много, но провали – по-скоро не. Винаги, когато говоря с млади колеги предприемачи, говорим за това как да се учим от грешките си, за да си е струвало плащането на цената за тях.

Л: Ти си най-успешният български предприемач в технологичния сектор. Хората ти се възхищават и искат да бъдат като теб. Помагаш на стартъпи в сектора. Но как да се борим за по-добър обществен живот? Как да се борим с негативизма, нихилизма, липсата на респект към институциите и правилата?

В: Много всеобхватен въпрос. Първо, благодаря за представянето, но не мисля, че съм най-успелият. За щастие има много хора, които правят все по-големи неща, искрено се възхищавам и на отношението, с което работят, а и на размаха на действие. Мнозина от тях тепърва ще оставят се по-голяма следа.

 

Л: Казвам го, защото съм го виждала с очите си на една конференция – „Power of Bulgaria“ във Варна. В хотела всички те очакваха с огромно нетърпение, носеха тишърти с твоето име. Имаш огромно уважение в целия сектор, а за младите предприемачи ти си наистина един герой.

В: Радвам се, ако е така. Надявам се те да имат същото отношение към следващите поколения, да са също толкова амбицирани да дават, да оставят своя отпечатък. Аз не харесвам думата „герой“, тъй като я свързвам с това как идва някой и спасява всички от тяхната мрачна съдба. Много по-удобно е да си в ролята на жертва, да си бенефициент, постоянно някой да ти е виновен, да се оплакваш и да чакаш поредния герой-спасител, който ще реши всички проблеми на отечеството или на Вселената. Според мен всеки трябва да е по-отговорен към себе си и собствения си живот, към това да борави добре с времето, което има, с талантите си и вместо да чака да дойде някой „герой“, да бъде сам герой за себе си, отговорен, позитивен, създател, строител. Искам повече хора да имат такова отношение, вместо да бъдат винаги жертва на обстоятелствата и да разчитат на външен човек, „герой“, за собствената си съдба.

Л: Как може този личен успех, промяната в мисленето, да рефлектират в подобряване на обществения живот?

В: Общественият живот е функция на изборите, които правим. Ако 7 милиона души решим да спазваме правилата за движение, да не хвърляме боклуци по улиците, да окопаем градинката пред блока, тогава всичко би изглеждало много по-различно. Малки действия от много хора променят нещата по голям начин.

 Л: А как може да се стимулира и развива доброволчеството, да има повече хора като теб?

В: Това е постепенен процес. Като много хора и аз съм нетърпелив, искам всичко да става бързо, но за такива неща трябва време. От моята гледна точка виждам как расте броят на доброволците, даряващи време за различни каузи, както и чисто финансовите филантропи, които спонсорират организации. Отнема време да се създадат добрите примери,  хората да ги видят и разпознаят и да кажат “да, и аз искам да бъда такъв”. Според мен началото е малко по-трудно, докато тръгне снежната топка надолу при добра работа на всички. Защото отговорността е и на тези, които дават тон. Всеки, който е избрал да тръгне по този път, връщайки се към това, което говорихме по-рано, е нужно и да зарази други, а не само да прави неща, защото тогава промяната е устойчива и става новата норма.

Л:  Според теб инициативата, възпитанието трябва да идва от хората, а не толкова от институциите, държавата?  Трябва да имаме и активна гражданска позиция?

В:  Да, според мен – да. И активната гражданска позиция можеш да изразиш по хиляди начини, да си по-добър гражданин всеки ден.  Можеш да си недоволен от всичко, което се случва, но всеки ден можеш да избереш да бъдеш по-добър гражданин, по-изряден,  по-отдаден на каузи. Обществото е такова, каквото сме ние. Когато ние станем по-отговорни към собствената си съдба и съдбата на хората около нас. Когато започнем да разбираме, че трябва да дадеш, че трябва да се лишиш от нещо, за да стане по-добре за теб и за другите, защото не може без усилия, без жертви, да се случват хубави неща, тогава и ще започнат да се случват. За да стане по-красиво обществото, трябва ние, като отделни хора, да станем по-красиви.

Л:  Да спазваме правилата, защото те са измислени, и заради самите нас.  Например, все повече шофьори спират пред пешеходци на пешеходни пътеки, но, както казваш, промяната отнема време, търпение.

В:  Аз съм от хората, които са големи оптимисти за качествата на българина. Ние може да нямаме голямо самочувствие, на моменти се самобичуваме прекалено много, но като дадености, умения, таланти, имаме ги. Трябва ни малко повече ред, дисциплина, уважение към колективните структури, тъй като едно общество се гради именно на това – лишаваш се от определени права и възможности в името на това на всички да ни е хубаво. Това е избор. Не е лесно, за някои неща е необходимо тяхното време, да минеш през необходимата болка, неудобства и ще се наредят. Аз съм оптимист и се надявам повече хора, които не слушат, да изберат и да кажат “Добре, искам от утре да направя нещо по-различно, нещо добро да се случва, да се хвана да помогна на някоя кауза. Ако вече съм го направил, да се ангажирам или да се захвана с втора.” И така, лека-полека, като вдигаме нивото си и заразяваме хората около нас, то неусетно ще се случи.

Л: След като обсъдихме темата за обществения живот и как предприемчиви хора могат да помогнат и как всичко зависи от нас и че това е един процес, който просто трябва да се ускори, продължавам с друг въпрос. Тъй като ти имаш голям опит в управлението на хора, организации и капитали, какви са трудностите, които си срещал, и не е ли по-лесно да се работи с компютри, с роботи, отколкото с хора?

В: Може би е по-лесно да работиш с машина, тъй като в повечето случаи отговорът ѝ е еднозначен, по-очакван, отколкото при работа с хора. Но пък работата с хора е много по-интересна, поне за мен, тъй като много повече ми помага да се развивам, да си задавам въпроси за това кой съм и за какво се боря, какво мога да подобря, как по-добре да играем като отбор. Това са неща, за които ти трябват хора, за да го тренираш.

Л: Питам те, защото чест проблем, който предприемачите споделят тук в нашите разговори, е човешкият капитал, това че няма ресурси, искаш да стартираш бизнес, обаче няма кадри.

В: По дефиниция в един пазар, който се развива добре, не би трябвало да получиш различен отговор. Качествени хора не се намират в изобилие на нито едно място на света, защото те много бързо си намират правилното място. В България, поне в ИТ сектора, върху който имам наблюдения, има проблеми с кадрите, но има и страшно много усилия от страна на всички фирми, стартъпи, организации, образователни институции постоянно да се подхранва този сектор. Сега със сините карти това ще се ускори още повече. Борбата хората да стават по-добри е постоянна и е свързана с постоянни, ежедневни инвестиции в тези хора. Това трябва да бъде ключово за всяка една организация, да отделя много време не само, за да привлича хора, но и за да ги развива, изгражда, да създава предпоставки да бъдат успешни, да създава правилната работна етика.

Л: В началото на разговора споменахме за провала и грешките. Като погледнеш назад във времето, кои грешки ти се иска да не беше направил? Какво би променил, ако можеше?

В: Нищо не бих променил, тъй като съм доволен от това какъв човек съм станал с всичките добри и лоши решения. Все пак грешките, които са били най-болезнени, са свързани с хора. Не си бил изключително добър ръководител, когато си си позволявал твоето его да бъде движещо в дадена дискусия, когато си искал да се наложиш, когато не си бил добър слушател, когато не си умеел да градиш достатъчно добре консенсус. Тези неща, докато ги научиш, са афектирали хора, с които работиш. То не е било болезнено само за теб, било е болезнено и за другата страна. Затова тези уроци са ми въздействали повече, какво трябва да избягвам аз самият и много се старая компаниите, с които работим, доколкото мога да им помогна да избягват такива грешки, за да могат максимално много да се възползват от това, което имат като човешки капитал.

Л: А какъв съвет би дал на младите предприемачи, желаещи да стартират свой бизнес в някоя област?

В: Един от съветите е да се събират със сходно мислещи хора, да бъдат заобиколени от хора, които също имат идеи, за да могат да развиват идеите си. Другото е да не спират да инвестират в себе си, в това, с което са избрали да се занимават. Да си вярват, че могат да постигнат много повече, отколкото им казват хората наоколо. Да не се отказват. Защото винаги има много хора, които ще ти натякват, че не можеш, че няма да го направиш, че много други преди теб са пробвали и не са успели. Да не се притесняват, че са самотни. По принцип съдбата на пионерите винаги е повече или по-малко самотна. Нормално е, когато се бориш за нещо ново, дали е нов продукт, нов пазар, нов проблем, който още не е решен, дали за социална промяна, в такъв момент хората да не виждат този проблем, който ти виждаш. Защото, ако всички те го виждаха, той щеше вече да бъде решен. Понякога това, че никой друг не го вижда, може да означава, че идеята не е много добра, но това има как да се провери. Съветът ми е да не се притесняват от това, че може да бъдат сами, защото са първи и им е трудно и че това е нормално по пътя към успеха. Другото нещо е, поне на мен ми отне доста време това, да си казвам: “добре, това, че другите не те разбират и не ти помагат, не е задължително да е проблем. Това е привилегия, че ти виждаш нещо, което те не виждат. Ти трябва да запретнеш ръкави и да го решиш, затова вместо да се кахъриш, да се вайкаш и да мрънкаш, не губи време и се захващай за работа.“

Л: А предприемаческият дух според теб качество, с което се раждаш, ли е или е нещо, което се учи?

В: Според мен е и двете. Това, с което може би се раждаш, не знам, но да кажем, че се възпитава донякъде в по-ранните, формиращи години, това е чувството за свобода. Това да разбереш, че ти си самостоятелна бойна единица, че можеш да си управляваш времето, че можеш да правиш каквото си решиш. След това вече се надграждат конкретни умения, как се прави бизнес, как се мисли за клиенти, как се гради екип и всичко това, което е функционалното знание. Всичко тръгва от това да не се чувстваш окован и жертва, a да знаеш, че винаги има път, да го търсиш и да не се отказваш лесно.  

Л: Да кажем и няколко думи за образованието. Ти си в борда на директорите на “Заедно в час”, организация, която подпомага образованието с иновативни методи. Как можем да сравним българското образование с това в чужбина, какво би могло да се промени и как?

В: Не мисля, че мога да дам експертно мнение по темата, но съм родител на две деца и покрай тях виждам случващото се в образователния процес. Това, което би ми се искало да се промени, е да не е толкова голям фокусът върху зазубрянето на определени неща, които и после изчезват безвъзвратно, а по-скоро да се развиват определени умения. Наскоро гледах информация за различните фази на образованието в Сингапур. Общо взето, не се искаше да се знаят всички държави по света и кои са им столиците, а изграждане на комуникационни умения, работа в екип, морал, етика. Подготвят те като човешко същество, а не толкова да си пълниш главата със знания, които утре няма да са ти толкова полезни. Надявам се в образователния процес да влизат неща като проектна работа, как да се грижиш за физическото и психическото си здраве, финансова грамотност и разбиране за света на парите, да разбират основата и функционирането на едно общество, каква е ролята на институциите, базови философски принципи.

Л: Т.е., не само знания, но и уроци за живота?

В: Да, уроци, които да ги направят по-добри личности. Защото когато умееш да носиш отговорност, разбираш своята роля, когато можеш да се грижиш за себе си и си възпитан в определени добродетели, тогава много лесно успяваш да надградиш това с другия вид знание.

Л: Васко, благодаря ти за това интервю, желая ти успешна година, здраве и успех!

В: Поздрави на всички слушатели с пожелания да сте здрави, позитивни, да не чакате утрешния ден да направите нещо хубаво.

Please follow and like us:
Pin Share

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Recent Comments
    RSS
    Follow by Email
    LinkedIn
    Share